Незаконният пазар на кръв и кръвни продукти в България продължава да процъфтява без изгледи скоро подобни практики да бъдат преустановени. Въпреки че законът регламентира даряването на кръв и кръвни съставки като доброволна и безвъзмездна дейност, бележка за една банка кръв, продавана нерегламентирано в близост до Националния център за трансфузионна хематология в София, достигна цена от 650 лв., установи проверка на Medical News. Търговията с кръв не е изолирано явление и продължава да се случва в цялата страна поради хроничния й недостиг – резултат от спорадичните дарителски акции, оставени главно на ръцете на доброволци и на отделни лечебни заведения.

Днес от МВР информираха и че при операция на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ в Русе е разбита престъпна група за набиране на донори на кръв, при която са задържани трима души. Участниците в нея всеки ден били на територията на болницата в града, за да предлагат на роднини на пациенти осигуряването на необходимото количество кръв. Те осигурявали подбран от тях донор със съответната кръвна група – обикновено със затруднено финансово състояние и с нисък социален статус, който получавал за това и малка сума. След осъщественото „донорство“ от Центъра за трансфузионна хематология се извършвала заверка на издадената от болницата служебна бележка за даденото количество кръв, която донорът връщал на съответния дилър, а той от своя страна я предавал на близките на болния срещу сумата от 300 до 600 лева за всяка банка в зависимост от кръвната група и резус фактор. Групата имала предварително изготвени от тях списъци с имена, съответна кръвна група, ЕГН, телефонен номер, дата на последно кръводаряване и такава за следващо възможно – след 3 месеца, обясниха от полицията.

Проблемът с черния пазар на кръв в България е от години, но нито едно ръководство на министерство на здравеопазването в последните правителства не го припозна като обществено значим и не предприе нужните стъпки той да бъде разрешен. Неактивността на държавата по темата създава и добра почва за това незаконният пазар на кръв да продължава да съществува. Често той е и единственият начин за нуждаещите се пациенти, чиито близки са принудени да търсят „търговци“ пред кръвните центрове. А от кръв има нужда всекидневно – тя е необходима както в помощ на хора с остра кръвозагуба следствие на пътни инциденти и различни травми, за лечение на тежки изгаряния, при планови и спешни хирургични и акушерски интервенции, при несъвместимост на кръвните групи на бременна жена и плода, за лечение на злокачествени заболявания, както и за подържане живота на пациенти с различни вродени тежки заболявания като анемии и хемофилии.

Въпреки че наскоро здравният министър проф. Хинков отчете пред парламента, че има известен ръст на кръводарителите в страната и през изминалата година центровете за трансфузионна хематология регистрират 4% ръст в броя им спрямо предходната година, той призна, че нуждата от кръв остава.

Безуспешен опит за раздвижване по темата бе направен от депутати през 2022 г. Те внесоха предложения за законови промени, с които при кръводаряване да се дава ваучер с определена сума, както и два дни допълнителен платен отпуск. Сред мотивите им бяха именно “премахване на ширещата се нелегална търговия с кръв и кръвни продукти“. Това предложение обаче така и не бе прието, а според редица представители на сектора, включително самото Здравно министерство, въвеждането на характер на възмездност на кръводаряването по отношение на дарителя противоречи на принципите за доброволност и безвъзмездност. Резерви изказаха и от Експертния съвет по трансфузионна хематология, като посочиха, че оценяват високо идеята за подкрепа на кръводаряването и кръводарителите, но настояха да бъде преосмислено конкретното му изражение. От там бяха категорични, че не приемат в никакъв случай директното финансово стимулиране под формата на ваучер, но биха подкрепили неговото трансформиране в данъчно облекчение, облекчени здравни осигуровки или допълнителен здравен пакет. Против бяха и от Българската организация за доброволно кръводаряване.

Въпреки изказаните мнения тогава, че кръводаряването трябва да е доброволен акт и да не се заплаща, незаконната търговия с кръв у нас продължава да се развива.

Ангажираността по темата на държавно ниво в последните месеци се сведе до акция в парламента, при която депутати дариха кръв. Често, но очевидно недостатъчно, акции организират и лечебни заведения в страната, от които и нерядко има и апели за кръводаряване при различни тежки казуси. Един от последните такива, станал публично достояние бе, за родилка в тежко състояние, която бе транспортирана по спешност от Сливен в София с военния „Спартан“ навръх Великден. Тогава десетки хора се притекоха в отговор на апела на близките на жената и дариха кръв.

Наскоро от ВМА отчетоха, че две хиляди военнослужещи и цивилни служители от различни военни формирования са дарили безвъзмездно кръв от началото на годината, помагайки на екипите на Военномедицинска академия в битката за човешкия живот. В средата на годината обаче от друга болница – МБАЛ-Пазарджик, предупредиха, че намалява броят на доброволните кръводарители, отчитайки, че до края на май едва 38 души са дарили кръв. За същия период на миналата година те са били 95, а за цялата 2022 г. – 196. По същото време апел за кръводаряване отправиха и от ръководството на „МБАЛ Силистра“ поради регистриран към юни недостига в Отделението по трансфузионна хематология. 

Добър пример по проблемите на кръводаряването у нас са активностите на Българската Организация за Доброволно Кръводаряване, откъдето са разработиха мобилно приложение „Дари Кръв“. То позволява регистрация като кръводарител или нуждаещ се напълно безплатно в цялата страна. В социалните мрежи има и организирани групи от кръводарители, които да се отзоват в случай на нужда, но техните усилия не могат да заменят празнината в решаването на проблема на държавно ниво.

Реакцията, с която обществото се отзовава при тежки случаи обаче е показателна, че при добра организация и с чести, а не спорадични акции по кръводаряване, черният пазар на кръв може да бъде пресечен. За да се случи това обаче, е нужна активност, ангажираност и припознаване на проблема от отговорните институции. Такива към момента обаче липсват, а това е повече от добро дошло за търговците на кръв.

Факти за кръводаряването

• Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, който тежи повече от 50 кг, не е приемал никакви медикаменти поне 48 часа може да стане дарител.
• Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.
• Съгласно нормативната уредба в България дарената кръв се използва за лечение на пациенти само в пределите на страната и в редки изключения и за тежко пострадали наши сънародници в чужбина).
• Кръводарителят дарява 450 мл. кръв.
• Всички консумативи, които се използват по време на кръводаряването са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Не съществува никаква възможност от заразяване със СПИН или друга инфекция, предавана по кръвнен път.
• Кръводаряването е полезно. То стимулира процес на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма.
• Кръводарителите получават 2 дни платен отпуск, подкрепителна закуска, а при излично изявено желание и резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група.

Повече информация за това къде може да се дари кръв, както и други начини за подпомагане на процеса по кръводаряване е достъпна в сайта на Националния център за трансфузионна хематология.