Плазмени концентрации на устойчивите органични замърсители и риск за рак на панкреаса

Непълните резултати от предходни проучвания върху експозицията на  устойчивите органични замърсители (УОЗ) в околната среда и риска от рак на панкреаса налагат провеждането на допълнителни изследвания по темата. 

Porta et al. провеждат проспективно проучване тип „случай-контрола“, позовавайки се на данни от кохортата European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition (EPIC) като включват 513 случаи на рак на панкреаса и 1020 здрави контроли. Измерени са плазмените концентрации на 22 УОЗ. 

Наблюдавани са някои асоциации при по-високи концентрации на p’-DDT, транс-нонанхлор,  β-хексахлороциклохексан, на шест органохлорни пестициди и на 16 УОЗ. При разделяне на нарастването на концентрацията на транс-нонанхлор на четири интервала, OR за най-високата четвъртина е  1.55 (95% доверителен интервал 1.06-2.26; P за тенденция = 0.025). Асоциацията е по-силна при групите от пациенти, които са определени като най-валидни (след гладуване с давност над 6 часа преди изследването, с микроскопско диагностично потвърждение, с нормална телесна маса и непушачи) и най-информативни (проследяване над 10г.).  Сред гладувалите над 6 часа, OR е с най-висока стойност при 10 експозиции. Освен това, по-високи стойности на OR се отчитат в случаите с микроскопско потвърждение, отколкото с тези на базата на клинична диагноза, както и сред участниците с нормална телесна маса. Сред пациентите, проследени за период над 10г., получените резултати са по-високи (за транс нонанхлор: OR = 2.14, 1.01 до 4.53, P за тенденция = 0.035). В обобщение, индивидуално или в комбинация, повечето от анализираните 22 УОЗ водят до силно ограничено или умерено увеличение на риска от рак на панкреаса. 

Източник:

  1. Porta М et al. Plasma concentrations of persistent organic pollutants and pancreatic cancer risk, International Journal of Epidemiology, 2021;, dyab115, https://doi.org/10.1093/ije/dyab115