Всеки ден един българин умира вследствие на хепатит C. 87 000 са инфектираните в страната хора с хепатит С, а други 226 000 са с хепатит В. Диагностицираните обаче са едва 10% от тях, като само 1% от заболелите годишно се лекуват. Все още приблем в лечението за пациентите с хепатит С у нас остава забавянето на достъпа до модерна терапия, поради изисквания на НЗОК, определяни от специалисти за ненужни и в противоречие със съвременните подходи в оказването на лечение.
Тези факти бяха изнесени на пресконференция, организирана в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, която е сред водещите болници у нас в диагностиката и лечението на хепатит, по повод Световния ден за борба със заболяването. В събитието взеха участие специалисти, представители на Министерство на здравеопазването и на пациентската общност. Тазгодишното мото на Световния ден за борба с хепатита е „Не чакай. Изследвай се сега за хепатит В и С, за да защитиш себе си и своите близки“. С него за пореден път се поставя акцент върху неотложността на действията и усилията, необходими за премахване на хепатита като заплаха за общественото здраве до 2030 г.
Председателят на Българското дружество по гастроентерология проф. Красимир Антонов представи разликата между вирусите на хепатит С и B, начините за предаването им, както и предизвикателствата в битката с тях. Специалистът припомни все още съществуващия проблем пред по-бързото лечение на пациентите с хепатит С. Причината е продължаващото изискване на НЗОК за задължително 6-месечно проследяване на пациентите с тази диагноза, преди те да могат да бъдат насочени към директно действащите антивирусни средства, водещи до 98% дефинитивно изчистване на вируса. Припомняме, става дума за безинтерфероново лечение за хепатит C, което постига успеваемост от над 90% при пациентите, въведено у нас през 2016 година. По думите на проф. Антонов подобно изискване няма научна и медицинска обосновка и крие рискове за влошаване на състоянието на пациентите и възникване на усложнения. Медицински и финансово необосновано е и изискването за чернодробна биопсия при хора с хепатит В, която може да се замени с неинвазивна еластография.
В отговор на въпрос на Medical News специалистът посочи, че становище на Българското дружество по гастроентерология по проблема е изпратено до предното ръководство на НЗОК, но без резултат. Въпросът е повдигнат и пред настоящата управа на фонда, откъдето са поели ангажимент правилата за лечение да се променят, дори със задна дата, но това все още не е факт. „Дават се грешни пари за безсмислена диагностика, като същевременно се ограничава правото на пациентите да получат адекватна диагностика“, коментира още той. Проф. Антонов беше категоричен, че НЗОК трябва да е активен участник в усилията за превенция и контрол на хепатит, а не единствено наблюдател.
Отношение по въпроса взе и директорът на болницата д-р Дечо Дечев. „Винаги съм подкрепял борбата с различни лобита, които по една или друга причина са спъвали исканията и действията на нашите колеги, за това да намерим идеалното съотношение между интересите на пациентите и тези на финансиращите институции“, заяви той. Д-р Дечев отбеляза, че има напредък в процеса по диагностика и лечение на пациентите с хепатит, но същестуват все още стъпки, които да се реализират, сред които прилагането на съвременните критерии в тази насока.
Проф. Антонов определи като успех за страната ни приемането на Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити в България за периода 2021-2025 г. Сред целите й намаляване на заболяемостта от хронични вирусни хепатити с 45% до 2025 г. и с 90% през 2030 г., както и достигане и задържане на 95% обхват с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца, елиминиране на вертикалния механизъм за предаване на хепатит и други. Позитивна стъпка е и отпадането на изискването на задължителна хоспитализация за издаване на продължаващ протокол.
Припомняме и че в началото на тази година бе разширен обхватът на профилактичните прегледи с нови изследвания за хепатит. С промените всяка бременна жена, независимо от нейната възраст, може да се изследва за хепатит C. Досега това беше възможно само за вируса на хепатит B. Също така на всеки 5 години, лицата на възраст между 40 и 60 години, ще право на безплатно изследване за двата вирусни хепатита, като направление за това се дава от общопрактикуващия лекар. Участниците в пресконференция бяха единодушни, че нужно да има кампания в тази насока както сред общопрактикуващите лекари, така и сред самите пациенти.
Доц. д-р Ирена Иванова, дм, началник „Клинична лаборатория“ към УМБАЛ „Св. Св. Иван Рилски“, обясни, че структурата предлага всички възможни тестове за диагностика на хепатит. Бърз и е контактът със специалистите при установяване на заболяването, което е нещо, с което болницата може да се гордее, изтъкна тя. Отскоро лечебното заведение разполага и с най-висок клас ехографска апаратура, с която може да се извършват прегледи както на гастроинтестиналния тракт, така и ехокардиография и друга диагностика.
Заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски също подчерта, че е нужно у нас да се прилага добрия опит в диагностиката и лечението на хепатит, за да не се компрометира терапията на пациентите.
„Жертвите на хепатит С и B са повече от тези от HIV, който вече се превърна в едно хронично заболяване благодарение на новите терапии“, заяви той. Доц. Околийски се спря и на нуждата от скрининг, с който да се събират реални данни за заболеваемостта в страната. По думите му все още не е използвана напълно активната роля на общопрактикуващите лекари в процеса по диагностика на вирусните хепатити и са нужни действия в тази насока.
Това съобщи още, че настоящото ръководство на министерството ще предложи промени в Закона за здравето, които ще дадат възможност и на здравнонеосигурените лица да се лекуват от хепатит В и С.
Председателят на Сдружение „ХепАктив” Силвана Лесидренска представи проучване сред общопрактикуващи лекари по отношение на техните познания при позитивен за хепатит резултат. То е осъществено 8 месеца след старта на националната програма за борба с хепатит. Според резултатите над 20% от запитаните биха насочили пациентите си към инфекционист, а не към специализирана клиника, което доказва, че е нужно да има по-задълбочен диалог между личните лекари и специалистите от гастроентерологичните клинки, обясни Лесидренска. Това мнение бе споделено и от проф. Антонов, който заяви, че липсва ясен алгоритъм за насочване на пациентите към специализираните клиники.
Специалистите припомниха и че ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно.
В подкрепа на по-добрата информираност на населението за възможностите за тестване по Националната програма вече е създаден и функционира публичен Viber канал за вирусните хепатити с име “ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА“. Мисията му е да се насърчи хората поне веднъж в живота си да се тестват за хепатит В и С.
Полина Тодорова
