Над 70 са лечебните заведения в София. От тях едва 9 разполагат със структура по специалност „Спешна медицина“. Това става ясно от отговори на Министерството на здравеопазването на въпроси на Medical News.
На територията на София-град има 67 лечебни заведения за болнична помощ с издадени разрешения за осъществяване на лечебна дейност съгласно Закона за лечебните заведения, уточняват от МЗ. Многопрофилните болници за активно лечение са 28, а специализираните болници за активно лечение – 29. В столицата имат и пет специализирани болници за рехабилитация, една Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация и 4 Специализирани болници за продължително лечение и рехабилитация. В град София функционират и 6 лечебни заведения, създадени на основание чл. 5. от Закона за лечебните заведения, уточняват от ведомството. Припомняме, там попадат лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, ведомствените болници и други.
От отговора на МЗ се разбира, че на територията на гр. София има 9 лечебни заведения със структура по специалност „Спешна медицина“. От там припомнят, че „съгласно българското законодателство, лечебните заведения за болнична и за извънболнична помощ са длъжни да извършват възможния обем медицински дейности на пациент в спешно състояние, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. Освен това, в болниците трябва да се осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебна дейност по медицинските специалности, за които болницата има разрешение за дейност, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Приемът на пациенти, насочени от лечебни заведения за извънболнична помощ и от центрове за спешна медицинска помощ, или на самонасочили се пациенти, се осъществява в консултативно-диагностичния блок чрез консултативните кабинети или чрез спешното отделение, а лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят не по-малко от 10 на сто от общия брой болнични легла за активно лечение във всяка болнична структура за прием на пациенти в спешно състояние, с изключение на болничните структури по медицинска онкология, лъчелечение и нуклеарна медицина“.
Болниците в София, които имат спешно отделение, са „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“, „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“, „Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“, „Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“, „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“, „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“, „Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия – Свети Наум“.
Припомняме, че според Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги над половината от общия болничен леглови фонд в страната (59.6%) е концентриран в 7 области, като в столицата се намират 21.2% от леглата. Един от основните изводи в картата бе, че наличната болнична инфраструктура у нас е неравномерно разпределена, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в по-малките областни центрове. Според данните, към края на 2021 година болниците са разполагали с 52 246 болнични легла, но използваемостта им е била 56.1%.
Въпреки, че на практика голяма част от болничните легла у нас не се използват, се отчита и увеличаване на леглата в болничната мрежа у нас. В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла, като в сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, но леглата в тях се увеличават с 216, или с 0.4%, се разбира от данни на Националния статистически институт. От там отчитат и увеличаване на легловия фонд на частните заведения, като към края на 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.
За 2020 страната ни е на второ място по брой болнични легла в ЕС със среден показател 7,8 на 1000 души население, като се регистрира увеличение спрямо 2010. Първа по брой легла е Германия, но там се отчита спад в броя спрямо 2010 година, каквато е и тенденцията в повечето европейски страни. Увеличение на леглата на база населението в ЕС се регистрира само в Румъния, Португалия и България, като у нас той е най-силно изразено. Страната ни е и на първо място по брой легла за активно лечение в съюза.
Темата бе коментирана и от зам.-министъра на здравеопазването доц. Михаил Околийски пред БНТ. По думите му е нужен диалог в здравния сектор, който да даде отговор на въпроса докъде трябва да продължи сключването на договори с нови лечебни заведения. „Трябва да се направи нова здравна карта, която да е базирана на реални индикатори така че да казва с колко лечебни заведения в дадено населено място трябва да се сключват договори. Защото има такива градове като София, Плевен, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, в които има 70 болници. В България има 380 болници, а в Австрия, която е сравнима с България, има общо 70 болници. Този ресурс продължава да се разходва върху страшно много лечебни заведения“, коментира доц. Околийски.
Припомняме, че за нуждата от нова здравна карта – стратегическият документи, който да покаже нуждите в сектора, признаха наскоро здравният министър проф. Хинков и премиерът Денков. Проф. Хинков заяви и че един от приоритетите му ще е налагането на мораториум над откриването на болници в страната до утвърждаване на нова Национална здравна карта. Нуждата от актуализиране на настоящата здравна карта се споделя и от редица други експерти от сектора. Наскоро доц. Васил Пандов, член на парламентарната здравна комисия и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК, също заяви в интервю за Medical News, че е нужно да има нова регулация при откриването на нови болници и сключването на договори с Касата.
Полина Тодорова
