Доц. д-р Йорданка Узунова оглавява Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец„. Тя завършва медицина в Медицинска академия – София и има специалност по детски болести. Започва работа в Детско отделение на Окръжна болница-Видин, а от 1999 г. работи в болница “Лозенец”. От 2004 г. е в екипа, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас. Защитава дисертация на тема „Ранен постоперативен период при деца с чернодробна трансплантация”. Доцент е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и заместник-декан на факултета. Автор на монографията „Чернодробна трансплантация на деца“. В днешния Световен ден на здравето разговаряме с нея за избора на професия и ролята на педиатрите.

Д-р Узунова, защо избрахте педиатрията за свой професионален път?

Банално, но вярно е, че педиатрията е най-близо до идеята да спасяваш живота и здравето на децата. Няма по-важна задача от това както в личен план, така и в контекста на една по-широка перспектива. Още по-банално е, но също така вярно е, че винаги съм обичала децата, както всеки нормален човек и контактът с тях ми носи радост.

Какво отличава тази специалност от останалите специалности в медицината?

Работата на педиатрите е силно специфична, защото малките пациенти обикновено не могат да опишат проблемите си. Това силно затруднява процесите на диагностика и лечение.

Безспорно работата с деца е удовлетворяваща, но в същото време, както отбелязахте, тя е изключително специфична. Често при прегледите и родителите са силно притеснени, а някои прибягват до самолечение или до съмнителни лечебни практики от неясни източници. Как се справяте с тези предизвикателства?

Помагат ми натрупаният лекарски опит, както и прилагането на най-новите и ефективни схеми за лечение и профилактика. Включително използването на съвременна медицинска апаратура за диагностика и лечение. Трябва също да помним, че за да лекуваме успешно децата, трябва всъщност да „лекуваме“ и техните родители. Лекарят и родителят образуват един мини екип, който заедно трябва да се грижи за здравето на детето. Смея да твърдя, че педиатричната практика в нашата страна е на високо ниво и доближава световните стандарти, благодарение на българските педиатри и медицински сестри, които денонощно са на своя пост. Факт е обаче, че и нашата професия страда от проблемите, в които е затънала страната ни.

Педиатрията като че ли не е от най-желаните специалности за младите лекари. Има ли промяна в тази тенденция?

Всички професии са важни, но от лекарската професия и от педиатрията в частност зависи бъдещето на всеки народ. За щастие, през последните години се забелязва засилен интерес у младите хора към педиатрията. Това показва, че хората, осъзнато или по инстинкт, вече оценяват реално важността на нашата професия.

Какви са основните проблеми пред детското здравеопазване у нас?

У нас традиционно не достигат педиатри и медицински сестри, както и други детски специалисти. Проблем е и високата средна възраст на педиатрите, което означава, че скоро броят на педиатрите у нас може опасно да намалее. Разбира се, продължаващ проблем в нашата професия е и недостатъчното заплащане на лекарския труд.

Какво е мнението ви за дългогодишната идея за изграждане на Национална детска болница?

Идеята или по-скоро мечтата за Национална детска болница, разбира се, е разумна, но за съжаление е твърде дълго отлагана и подмятана. Добре е,че най-накрая бяха предприети по-сериозни стъпки за осъществяването й.

Имате ли някой случай от практиката си, който е оставил силен спомен във вас?

Помня всяко трансплантирано дете и се опитвам да следя развитието му след трансплантацията. Имам и тежки спомени, за съжаление. Никога няма да забравя как например млади родители, членове на някаква секта, отказаха животоспасяващо специфично лечение на единственото си дете и така го загубихме. Дано такива случаи да са останали завинаги в миналото.

В днешния ден, посветен на Здравето, какво послание бихте отправили към младите си колеги педиатри?

Все така да обичат децата и благородната си професия. И да се усъвършенстват непрекъснато, гонейки най-високите световни стандарти в своята работа. Нека се гордеят, че са представители на една елитна медицинска специалност, високо ценена навсякъде по света. Днес всички сме граждани на света, но нека помним, че всеки има една майка и една родина.

А към обществото?

Да се отнася с разбиране и търпение към проблемите и трудностите в нашата професия. Всяко българско дете е дете на всички българи у нас и по света – само като осъзнаем този факт, имаме шанс да изпратим българския ген в бъдещето и да останем в човешката история. Както сме успявали да го правим през последните 14 века.

Полина Тодорова