Изследванията за включване на пациенти с вирусни хепатити към лечение със съвременните безинтерферонови режими е нужно да се осъвременят, защото в момента са неоправдано разширени. Това мнение изрази проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология и председател на Експертен съвет към Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. Той взе участие в Националния форум, посветен на елиминирането на хепатит B и С в България.
На форума експерти и представители на пациентската общност се обединиха около тезата, че изискванията на НЗОК за включване към съвременната терапия при хепатит С са ненужно завишени. Припомняме, става дума за безинтерфероново лечение за хепатит C, което постига успеваемост от над 90% при пациентите. То бе въведено у нас през 2016 година.
Проф. Антонов подчерта, че в момента България разполага с лечение на световно ниво по отношение на лечението на заболяването. Специалистът обаче коментира изискването за задължително 6-месечно проследяване на пациентите с тази диагноза, преди да могат да бъдат насочени към директно действащите антивирусни средства, посочвайки, че подобно условие не съществува никъде по света и забавя лечението на болните. „Това го няма в нито един guideline по света, това е copy/paste от хроничната B вирусна инфекция, то остана през годините, защото никой не се сети да го махне“, разясни той, коментирайки, че подобно изискване е безумие.
Проф. Антонов обясни, че изискването на практика води и до отлагане на лечението.
Световните препоръки за лечение на хепатит С са за лечение на всички болни над 12-годишна възраст, независимо от стадия на заболяването, както и използването на най-новата генерация за лечение на лица над 18-годишна възраст, посочи още лекарят. Продължителността на терапията срещу хепатит С е 8-12 седмици, като не се установяват странични ефекти, допълни той. Проф. Антонов посочи и че при отлагане на лечението отново се изискват изследвания от Касата, които важат шест месеца и това налага повторна хоспитализацията на пациентите . „Това Касата го знае много добре, два писма сме писали на проф. Салчев, но той не ни обърна никакво внимание и никой не може да каже колко милиони се отделят за безмислена диагностика“, каза той. „Критериите на Касата не мръднаха почти от ерата на интерферона. Смени се терапията, но „гръбнакът“ на диагностиката за съжаление не бе промен“, заяви проф. Антонов.
Според д-р Тонка Върлева, член на Комитета по стратегическо планиране към Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, са нужни нормативни промени с цел вирусните хепатити B и C бъдат включени в наредбата за реда на превенция, изследване и контрол. За целта като основа може да се използва нормативната уредба, утвърдена за HIV и туберкулоза, каза тя.
Д-р Гергана Николова, член на Управителния съвет на БЛС, припомни разширяването на профилактичните прегледи с безплатни изследвания за хепатит B и C. „Българския лекарски съюз успя да договори в Националния рамков договор и безплатни изследвания за чернодробни ензими – АСАТ и АЛАТ – на всички от 20 до 65-годишна възраст, отново чрез личните лекари. Все още нашите пациенти не знаят и не търсят тази профилактика. Затова е нужна национална информационна кампания сред обществото“, заяви тя.
Експертът от офиса на СЗО за България доц. Михаил Околийски заяви, че превенцията за хепатит в България е на изключително ниско ниво. „Само 40% от възрастните си правят задължителните годишни профилактични изследвания. Хората трябва проактивно да търсят профилактични изследвания, за да разберат, че са инфектирани с хепатит В или С и да се лекуват“, каза той. Доц. Околийски също заяви, че НЗОК трябва да престане с ненужното изискване за 6-месечно проследяване на диагностицираните и да отпуска лечение веднага, за да не се стига до отлагане на терапията и критично влошаване на пациентите.
Евгени Младенов, инспектор в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МВР също обясни, че не е възможен навременен скрининг и лечение за хепатит С на лишените от свобода заради изискването на НЗОК за 6-месечно проследяване. „Едва 12% от лишените от свобода остават в затворите в рамките на една година и могат да бъдат лекувани. Голям проблем е осигуряването на конвой и въоръжена охрана, докато на тези пациенти се правят задължителните изследвания. Това прави невъзможно лечението по време на сроковете за лишаване от свобода“, поясни той.
„В България проблемът с чернодробните заболявания е голям не само заради вирусните хепатити, но и защото България е на 8-мо място в света по консумация на алкохол, а 26,3% от жените и 28,3% от мъжете страдат от затлъстяване“, заяви Джакомо Донини, Програмен директор на Глобалния Институт за чернодробни заболявания.
Според прочуване на пациентското сдружение „ХепАктив“ 37% от общопрактикуващите лекари не са запознати със съвременните терапевтични подходи при вирусните хепатити, а две трети от тях не знаят, че у нас има приет национален план за борба с тях. Само една трета смятат, че е необходим скрининг за тези инфекции, съобщи председателя на организацията Силвана Лесидренска.
Припомняме, със скорошни нормативни промени бе разширен обхватът на профилактиката на населението:
- На всеки 5 години всеки на възраст между 40 и 60 г. имат право на безплатно изследване за двата вируса, като направление за това се дава от общопрактикуващия лекар.
- Изследването за хепатит С се полага на всяка бременна жена, независимо от нейната възраст. Досега само тест за хепатит В беше включен в пакета задължителни изследвания при бременност.
- Изследване на чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ се полага веднъж на 5 г. в рамките на профилактичните прегледи при личния лекар за хората на възраст 20 – 60 г. С въвеждането им в профилактичния пакет се цели ранно установяване на заболявания на черния дроб и на отделителната система.
Полина Тодорова
