Частните болници, които ползват значителен ресурс от обществени средства, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки за лекарства и други консумативи. Това предвиждат приетите на първо четене от парламента в сряда промени в Закона за обществените поръчки. Измененията са предложени от Министерския съвет.
Припомняме, в момента изискването за провеждане на обществени поръчки се отнася само за държавните и общинските лечебни заведения. Темата влезе във фокуса на обществено внимание в началото на 2020 г., когато тогавашният управител на НЗОК д-р Дечо Дечев обяви, че Здравната каса заплаща едно лекарство за частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото плаща за същия медикамент на държавна и общинска болница, и определи законовата възможност за това за лобистка.
Впоследствие се установи, че промените, които изваждат частните болници от ангажимента да провеждат търгове, са били приети през 2016 г. по предложение на депутати, начело с Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Това се е случило с редакция на първоначално внесените текстове с вносител МС, в които е било предложено възложители на обществени поръчки да бъдат всички лечебни заведения, независимо от тяхната собственост. С редакцията, внесена от група депутати, начело с Иванов, изискването отпада за частните болници.
Изнесените от д-р Дечев факти станаха повод и за неговото изслушване пред комисията по здравеопазване. „Не знам какви са били мотивите, когато 2016 г. се приема този текст, който освобождава една група лечебни заведения, тоест разделя лечебните заведения на две групи. (…) Ефектът от тази промяна е този, който виждаме всички. Тоест, ефектът е следният – не че е нарушен Законът, а че се появява практика за нерационално използване на обществен ресурс – нерационално, а не незаконно„, коментира той пред депутатите.
Тогава Иванов обясни от своя страна, че промяната е била заради изискване на Евродиректива, според която частните болници не трябва да провеждат обществени поръчки. В спора се намеси и тогавашният здравен министър Кирил Ананиев, който обясни обратното, а именно, че Европейската комисия е поставила въпрос, касаещ допускането на различните цени при купуването на лекарства от частни и държавни болница и дори страната ни е изправена пред процедура за нарушение от ЕК. Запитан от журналист дали това означава, че въпросната директива е била неправилно транспонирана у нас, Ананиев се въздържа от коментар, с думите, че текста давал възможност за различно тълкуване.
След сигнала на д-р Дечев бяха направени още проверки от страна на МЗ, след които бяха открити и други лекарства, които се продават на пределно високи цени за частни болници. Малко след това здравният министър пое и публичен ангажимент да се изготви законова промяна, с която частните лечебни заведения да бъдат задължени да прилагат същите правила както общинските и държавните. Към днешна дата обаче все още тя не е факт
Според приетите на първо четене промени сега частните болници ще трябва също да провеждат обществени поръчки, ако повече от 50% от приходите им са от държавния и/или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
„Едно от измененията в законопроекта е свързано с определянето на лечебните заведения като възложители по ЗОП. Изразеното становище на ЕК в рамките на процедурата за нарушение е, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение, основано на формата на собственост между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация“, гласят мотивите към предлаганите промени. В резултат на промяната и доколкото не се поставя под съмнение въпросът, че лечебните заведения са създадени в обществен интерес, то и тези, чийто капитал е частна собственост, следва да прилагат закона, ако повече от 50 на сто от приходите им са от държавния и/или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса“, се казва още в тях.
Срещу предлаганите промени се обявяват от Националното сдружение на частните болници, които са внесли свое становище в парламента, с което на свой ред предлагат изменения, задължаващи провеждане на ОП, но не спрямо приходите от НЗОК, а спрямо капитала на търговското дружество.
В него те посочват, че в предложените мотиви липсва обосновка кое налага всички лечебни заведения, без оглед на собствеността им, да са задължени-субекти – публични възложители. Също така от там отбелязват, че частните болници не получават допълнителни средства от държавния или общинския бюджет при евентуални загуби, както това се случва с държавните и общинските болници. Според НСЧБ предложените промени няма да доведат и до снижаване на риска от корупция и злоупотреби с публични средства, както се посочва в мотивите към тях, а ще имат за резултат допълнителна административна и финансова тежест за провеждане на процедурите.
Дали промените ще бъдат приети докрай и в какъв вид предстои да стане ясно от работата на народните избраници.
Полина Тодорова
