Вече месеци наред България не извършва детски чернодробни трансплантации и нуждаещите се от подобна интервенция деца се насочват в клиники в чужбина.
„Към настоящия момент не се извършват чернодробни трансплантации на деца“, се заявява в отговор до Medical News от Изпълнителна Агенция Медицински Надзор (ИАМН), която от няколко години администрира процеса на трансплантациите в България след закриването на самостоятелната структура Изпълнителна агенция по трансплантации.
Нуждаещите се от трансплантация на черен дроб деца се изпращат в чужбина със съдействието на здравните институции у нас.
Според специалисти обаче държавата трябва да заеме категорична позиция и да отговори на въпроса дали ще развива или не детска чернодробна трансплантология у нас или ще прехвърли изцяло тази дейност към чужди клиники. Този проблем повдига и други въпроси, сред които дали и ако възстанови тази дейност в България, страната ни разполага с нужните медицински експерти, които имат достатъчно опит да извършват чернодробна трансплантология, каква е преживяемостта на децата след извършването на живоспасяващата интервенция, нужна ли е допълнителна квалификация на трансплантационнитe екипи, и много други, на които към момента липсва ясен отговор. Всички те обаче са поредното доказателство, че трансплантологията все още не е във фокуса на внимание на държавата.
„Към момента в България не се извършват чернодробни трансплантации на деца, потвърди и пред Medical News д-р Димитър Илиев, който е заместник-директор на ИАМН, отговорен за трансплантационната дейност. Д-р Илиев беше категоричен, че тази дейност трябва да се възстанови в България. „Разбира се, че тази дейност трябва да се възстанови в България. След като има нуждаещи се деца, е повече от логично това да се направи. Проблемът, доколкото аз го виждам е, че ВМА не иска да работи с деца, въпреки че имат удостоверение за тази работа, но цялата болница няма педиатрична насоченост и вероятно от там се поражда страхът да го правят. „Лозенец“ може да го правят и ще го правят в момента, в който им възстановим сръчността и уменията. Работим по въпроса, няма да се случи в рамките на месец-два, но очаквам в рамките на следващата година да се случи“, коментира той. Д-р Илиев посочи, че се планира обучение на български екипи в чужбина.
Той обясни, че всеки случай на дете, очакващо трансплантация, се разглежда индивидуално, но и призна, че изпращането в чужбина създава рискове от забавяне. „Ако в този момент дадена болница е натоварена, отлагат. Ако можем да изчакаме, го правим, ако не – се търси друга алтернатива. Ако детето се трансплантира, разходите се поемат от НЗОК. Разбира се, съществува риск от забавяне. Ние се опитваме да реагираме гъвкаво и ако получим отказ от дадена клиника, още на следващия ден се обръщаме към друга, защото имаме подготвените документи“, каза той.
„Към настоящия момент чернодробни трансплантации на деца в България не се извършват. Последната такава бе направена в началото на миналата година, тоест повече от година у нас не се осъществяват детски чернодробни трансплантаци“, коментира пред медията ни и д-р Мила Байчева, специалист по детски болести и гастроентерология. Тя поясни, че годишно от чернодробна трансплантация в България се нуждаят от 3 до 5 деца. Д-р Байчева беше категорична, че държавата трябва да реши иска ли да съществува в България детска трансплантационна програма. По думите й, ако се стартира нова такава програма, трябва да е ясно как ще бъде организирана тя, както и да има преходен период, който да е подсигурен с ясна договореност с клиника в чужбина. Ако не се планира работеща детска чернодробна трансплантационна програма в България, според специалиста, е нужно да има крайна спогодба по въпроса. „При една такава спогодба децата, които се нуждаят от трупен донор, няма да загиват, и за тях също ще има шанс. За щастие има клиники в Европа с дългогодишни традиции в детската трансплантология и те подкрепят българските деца, ние работим активно с тях и към момента, но не е редно да се разчита само на усилията на нас лекарите за всеки индивидуален случай. Време е държавата да стане активен участник в този процес. Време е институциите да застанат редом до болните деца“, заяви тя.
По дани на НЗОК, изготвени за Medical News, за 2021 година и до края на август на настоящата 2022 година са издадени общо 4 заповеди за одобряване на заплащането на чернодробна трансплантация за лица до 18-годишна възраст в лечебни заведения в чужбина.
През изминалата 2021 у нас са извършени пет чернодробни трансплантации на деца, като само две от тях са успешни, а останалите три деца са починали, става още ясно от данните на ИАМН. От там допълват, че ИАМН съдейства на нуждаещите се от трансплантация при търсене на оферта в чужда клиника, а финансирането на трансплантацията се осъществява от НЗОК. Оферти за детски чернодробни трансплантации от чужбина са постъпвали само при наличие на жив донор на нуждаещото се от животоспасяващата интервенция дете, но не и за трансплантации от трупен донор.
До миналата година детски чернодробни трансплантации у нас се извършваха в болница „Лозенец“. През юни миналата година болницата бе замесена в международно разследване за съмнение за търговия с органи и пренареждане на листите на чакащите, а бившият й директор проф. Любомир Спасов, който извършваше основно детските чернодробни трансплантации у нас, бе отстранен от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров от поста. За момента следствените органи отказват коментар на какъв етап е разследването, както и дали има обвинени или не. Темата влезе отново в публичното пространство след публикации в японски медии, според които през 2021 г. двама японци са били подложени на трансплантация на бъбрек в болница в България, уредена от турчин.
Доскоро болницата, в която се правиха детски чернодробни трансплантации у нас, бе с временно ръководство. Според информация на МЗ, касаеща конкурса за директор на болницата, проф. Спасов е един от четиримата кандидати за управител на лечебното заведение. Сред тях е и бившият изпълняващ длъжността доц. Радосвет Горнев, който пое поста след отсраняването му. Другите двама кандидати са настоящият изпълняващ длъжността д-р Христо Стоянов и д-р Олга Мицова-Масларова.
Докато се очакват резултати от него и отговори на много въпроси, касаещи бъдещето на трансплантациите в България, както и в навечерието на Европейския ден на донорството, е важно държавата да изясни позицията си дали ще развива детска чернодробна трансплантология у нас по най-професионалния и безопасен начин или ще я насочи изцяло в чужбина, регламентирайки изцяло пътя за това.
Полина Тодорова
