Министерският съвет прие актуализирания Национален оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19. Основните цели на дейностите, разписани в документа, са да се ограничат заболяемостта и смъртността от COVID-19, да се намали натоварването върху здравната система в страната, както и да се създаде адекватна организация за своевременно предприемане на необходимите действия за недопускане на евентуално масово разпространение на коронавирусната инфекция. В него обаче се обръща внимание на кадровия недостиг в системата, особено в спешната помощ и здравните инспекции.
В Плана са определени общо 5 етапа, като за всеки етап са разписани противоепидемичните мерки, които да бъдат въвеждани на областно или национално ниво. Етапите и мерките се определят въз основа на ясен математически модел, отчитащ 14-дневната заболяемост по региони, процент заетост на неинтензивни и интензивни болнични легла, отбелязват от пресслужбата на кабинета.
Основните дейности в Националния оперативен план са свързани с провеждането на епидемиологичен и вирусологичен надзор, създаване на възможности за достъпна лабораторна диагностика, осигуряването на ваксини срещу COVID-19 и лекарствени продукти, както и гарантирането на качествена и достъпна медицинска помощ за пациентите.
Припомняме, в предходната версия на плана в отговор на COVID заложените етапи бяха четири, а страната бе разделена на шест клъстера като области. Новата версия на плана в основната си част припокрива предходната стратегия, обявена в началото на годината, но и залага известни разлики. Така например се предвижда осигуряване на медикамент за предкспозиционна профилактика на COVID- 19, който е подходящ за имунокомпроментирани пациенти, които не могат да изградят адекватен имунен отговор след ваксинация срещу Covid-19 и са с риск от по-тежко протичане на заболяването. Все още обаче МЗ проучва възможностите за неговото осигуряване.
Планът залага и създаване на възможности за достъпна лабораторна диагностика на заболелите от COVID-19. В това отношение се предлага осигуряване на възможност за назначаване на rt-PCR изследване, както и назначаване на изследване с бърз антигенен тест от общопрактикуващите лекари и от лекарите специалисти.
По отношение на спешната помощ, в новата версия на плана, се отбелязва, че опитът показа, че пандемията от COVID-19 повлиява съществено върху натовареността на спешните екипи, особено в големите градове с компактно население като София, Пловдив, Варна, Бургас и др. Основен проблем за дейността на ЦСМП в условия на пандемия от COVID-19 е относителният недостиг на персонал, породен от наличието на незаети щатни бройки за лекари и специалисти по здравни грижи и заразяване и боледуване на медицинските специалисти. С цел успешно и навременно изпълнение на приетите обаждания при високо разпространение на COVID-19, в ЦСМП ще се създаде организация за преструктуриране на спешните екипи и ще се търсят възможности за допълнително назначаване на лекари и други медицински специалисти, включително лекарски асистенти и парамедици извън системата на спешна медицинска помощ, гласи актуализираната стратегия в отговор на пандемията.
В нея се посочва и че за изпълнение на дейностите по надзор на COVID-19 работата на регионалните здравни инспекции трябва да се обезпечи чрез осигуряване на допълнителни човешки ресурси при епидемична вълна чрез временно наемане на лица на граждански договори, поради извънредна натовареност на здравните инспектори. Отбелязано е още, че в дългосрочен план е необходимо да се извършат здравни реформи, свързани с увеличаване на щатната численост на регионалните здравни инспекции с оглед изграждане на национална готовност за реакция при епидемични ситуации, епидемии и пандемии.
В болничната помощ планът, както и в предходната си версия, посочва, че в центъра на организацията се поставя медицинският подход, който зависи както от тежестта на коронавирусната инфекция, така и от степента на спешност на лечението на евентуални придружаващи и обострени хронични заболявания. От друга страна, е записано, че в болниците е необходимо да се осигури и безотказна хоспитализация на всеки пациент със заболяване, различно от COVID-19, лечението на което не може да бъде отложено във времето, независимо дали пациентът е с положителна или отрицателна проба за COVID.
Временните мерки и дейности в болничната помощ ще се въвеждат на територията на всяка отделната област със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция. Сред тях са определяне на едно или повече лечебни заведения в съответната област, които да извършват диагностични или лечебни дейности само на заразени лица, независимо от медицинските дейности, които лечебното заведение осъществява, промяна на броя легла в лечебните заведения за болнична помощ, определяне на брой легла в лечебните заведения за болнична помощ. командироване на медицински специалисти между лечебни заведения и други.
Планът залага и осигуряване на непрекъснатост на дейността на лечебните заведения, като за целта е препоръчително да са налице процедури за провеждане на самоконтрол или активен контрол на медицинския персонал преди началото на всяка смяна за откриване на медицински лица с клинични оплаквания, които се наблюдават и при COVID-19.
Особено внимание се обръща и на осигуряване на страната с ваксини срещу COVID-19 и улеснен достъп за тяхното прилагане. Залага се сигуряване на широко портфолио от ваксини срещу COVID-19, включително и на вариантни ваксини, които са разрешени за употреба в ЕС, планиране и осигуряване на необходимите финансови ресурси за закупуване на ваксина срещу COVID-19 по време на целия пандемичен период и медицинските изделия за тяхното приложение.
С пълния текст на Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19 можете да се запознаете тук.
Малко по-късно днес стана ясно, че противоепидемични мерки ще бъдат въведени от 18 юли в региона, които са във фаза 1 от Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19. Това към момента са около една трета от страната – София, Варна, Бургас, Добрич, Враца и Перник, заяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. По думите му има ръст и в други региони и е „очевидно за всички, че започва вълна“.
Мерките включват носене на маски в здравни, лечебни и социални заведения, по възможност – работа от разстояние, максимално опит за спазване на отстояние от 1,5 метра, обясни Кунчев. По думите му те ще бъдат въведени със заповеди на директорите на съответните Регионални здравни инспекции (РЗИ), а когато един от регионите влезе във фаза 2, ще има национални мерки, важащи за територията на цялата страна.
На този фон Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България обявиха, че ще бойкотират всички неадекватни според тях действия на българското правителство, касаещи ограничение и затваряне на сектора. Според тях настоящото правителство няма моралното право да налага каквито и да е ограничителни мерки, касаещи бранша.
