Проектът за изграждане на Национална детска болница започва отначало с търсене на подходящ терен. Toва стана ясно на пресконференция на Министерството на здравеопазването. Причината е, че заложеният до момента не отговаря на регулаторните изисквания.
Припомняме, създаването на Национална детска болница, която да обедини всички нужни медицински педиатрични звена на едно място, е нерешен от години въпрос. В различни периоди имаше и различни идеи за неговото реализиране, единият от които беше лечебното заведение да се изгради в изоставено скеле на територията на Александровска болница. В средата на миналата година от Министерството на регионалното развитие и благоустройство обаче излязоха със становище, че е недопустимо изработването на Подробен устройствен план за уреждане на градоустройствения статут на мястото на незавършения строеж. Впоследствие служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров, буквално преди да сдаде поста, предприе административни стъпки за сливането на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ , УМБАЛ “Лозенец” и инвестиционната компания, създадена с цел строеж на новата болница. Процедурата обаче бе спряна от проф. Сербезова, когато тя пое поста начело на МЗ.
„Проектът, който е започнал преди няколко години, бе в застой и през цялата изминала година се осъществяваха проверки на различни органи. Тази година Агенцията за държавна финансова инспекция приключи с извод, че обявената обществена поръчка по Закона за обществените поръчки е с невъзможен предмет. Причината е регулацията на устройство на територията, която не позволява проектът за завършване на старата сграда да бъде реализиран“, обясни на днешното събитие началникът на кабинета на здравния министър доц. Васил Пандов.
„От МРРБ също имаше писма, че проектът не може да бъде реализиран”, каза още Пандов, коментирайки, че това показва, че търсенето на най-бързото решение невинаги е най-удачно. На въпрос колко време ще отнеме реализацията на бъдещата детска болница, той допусна, че това може да е няколко години.
В момента Министерството на здравеопазването извършва предпроектно проучване на пет възможни терена за строителство на детската болница. Те се намират в болниците „Лозенец“, “Св. Анна“, Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация в ж.к. “Овча купел”, Университетската специализирана болница за активно лечение по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев” в Горна баня и Специализирана болница за рехабилитация в Банкя. Очаква се проучването да приключи до края на юли. В случай че се установи, че тези терени са неподходящи, Министерството на здравеопазването ще търси помощ за избор на нова терен от държавата или столична община, разясни доц. Пандов.
Изграждането на национална детска болница е кауза както на обществени организации, така и на настоящото ръководство на МЗ, отбеляза още началникът на кабинета на здравния министър. Той допълни и че ще бъде създаден обществен съвет, с който да се обсъжда изграждането на новата педиатрична болница.
„Целта е стъпвайки на една здрава основа, да можем да изградим и в буквален и в преносен смисъл Националната детска болница“, коментира и здравният министър в оставка проф. Сербезова. Тя би следвало да бъде най-високото звено на педиатричната грижа за децата, посочи още здравният министър, отбелязвайки, че акцентът трябва да бъде как такъв тип лечебно заведение ще осигури концентрация на знания, на експертиза, на висококвалифицирана техника и кадрово обезпечаване.
„Детката болница е важна тема, която е заявена като приоритет. От Гражданска инициатива “За национална детска болница” сме изключително щастливи, че почти след три години можем да кажем, че гледаме към истинска детска болница“, заяви и Мария Брестничка, директор “Развитие на мрежата” в Националната мрежа за децата. По думите й заслуга за това имат и 90 000 души, които са изразили несъгласие Националната детска болница да се изгради на мястото на старото скеле в Александровска болница.
На пресконференцията стана още ясно, че до юли ще бъде разширено интензивното отделение на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев” в София. В болницата е започнал ремонт на стойност 1,5 милиона лева, с който се предвижда разширяване на съществуващото интензивно отделение с осигуряване на 11 педиатрични легла, ремонт и преустройство на приемния блок и създаване на профилирано спешно отделение, обясни директорът на болницата д-р Благомир Здравков.
Планира се и ремонт на един цял етаж, на който да се изгради нова клиника по образна диагностика. За голямо съжаление нашата болница разполага само с един конвенционален рентгенов апарат, поради което децата често биват изпращани в други болници за образни изследвания, което в детската възраст е усложнена процедура, обясни д-р Здравков.
На пресконференцията на здравните власти бе припомнено, че са увеличени средствата, предвидени за детско и майчино здравеопазване. Със средно 34% са увеличени цените на 67 педиатрични клинични пътеки, посочи проф. Сербезова. За детско и майчино здравеопазване в първичната медицинска помощ през 2022 година са заделени 84 млн. лв., което е ръст с 46% спрямо предходната година, а в специализираната – над 50 милиона. За профилактични прегледи на деца са осигурени 32 млн. лева, което е с 32% повече спрямо миналата година.
Много е важно заболяванията да се откриват в ранна детска възраст, посочи здравният министър. Тя се спря и на дисбалансите в педиатричните грижи, посочвайки, че тяхното преодоляване ще залегне в разработваната от МЗ Национална стратегия за детско и юношеско здраве. „Постоянно се отчита подобряване на редица показатели, свързани с детското здравеопазване. Придвижваме се напред, но се предвиждаме с малки крачки и искаме това да се забърза с подобряването на здравните показатели на децата“, каза още тя. В тази връзка проф. Сербезова посочи, че България е на второ място в ЕС по ниво на детска смъртност. Водещи по този мрачен показател са областите Видин, Сливен и Силистра.
Всяка година у нас се раждат близо 6500 недоносени деца, каза още тя, допълвайки, че се разширява пакетът от прегледи за здравнонеосигурените бременни жени, както и се дава възможност за хоспитализация при необходимост.
Снимки: Medical News
Полина Тодорова
