Българските пациенти имат по-бавен достъп до иновативни терапии и е необходимо регулациите в тази насока да се променят, за да се намали времето от одобрението на ново лечение до заплащането му с публични ресурси. Това мнение изразиха представители на индустрията на семинар за журналисти на тема „Защо се бавят новите лекарства и как да съкратим чакането за пациентите?“. Особено голямо е забавянето при т. нар. лекарства сираци, които се използват основно за лечение на редки заболявания.
Организатор на събитието бе Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). От там представиха и предложeния за промени в регулаторната рамка, с които може да подобри достъпът до нови терапии.
Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България, представи проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), според което достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с Централна и Източна Европа. Според него българските пациенти чакат за нови терапии 764 дни. За сравнение, този период в Германия е около 133 дни, в Дания – 176 дни, а в Швейцария 191 дни. Също така 31% от разрешените за употреба от ЕМА терапии между 2017-2020 г. са достъпни за българските пациенти чрез заплащане с публични средства към началото на тази година при средно за Европа 46%. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не са достъпни за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.
В периода 2017-2020 г. ЕМА е одобрила 41 онкологични лекарства. Към 1 януари тази година всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия 37 от тях, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно ниво на достъп за ЕС до 23 терапии. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.
„Медицината става все по-прецизна, лекарствата работят все по-добре, но за по-малка популация“, заяви изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев. Той представи и някои предложения, които биха подобрили достъпа до нови терапии за българските пациенти. Сред тях са включване в реимбурсация от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е в момента, както и определяне на срокове от включването на медикаментите в Позитивния лекарствен списък и реалното им реимбурсиране от НЗОК. „Наличието на срокове ще дисциплинира процесът“, категоричен бе той.
„Въвеждането на нови терапии може да бъде обвързано със заплащане спрямо резултата или индикациите“, посочи още Денев. Той даде пример с приложена терапия на петима пациенти с постигнат ефект само при четирима от тях и допълни, че е възможно тогава НЗОК да не заплати лечението на петия пациент или да го заплати на по-ниска цена. „Заплащането може да бъде различно спрямо индикациите“, отбеляза директорът на ARPharM, допълвайки, че в много дружи държави то варира спрямо конкретната индикация.
Tой се спря и на необходимостта от превенция и ранната диагностика, особено в областта на онкологията, както и нуждата от дигитализацията на сектора, без която проследяването на качеството в прилаганите терапии ще е невъзможно. „Ако не откриваме пациентите в ранен стадий, трудно можем да очакваме големи резултати“, коментира Денев.
Той представи и данни за публичните плащания за здравеопазване в България и лекарствените продукти. От тях стана ясно, че бюджетът за здравеопазване нараства значително по-бързо от лекарствения бюджет.
„Ако през 2017 г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8.3 млрд. лв. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС“, разясни Днев.
Същевременно компенсациите и отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022 г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв. „Фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби“, заяви Денев.
„Компаниите връщат повече отколкото нарастват плащанията на НЗОК за техните лекарствени продукти“, каза той. Това, по думите му, означва, че никакви бюджетни проблеми на НЗОК, не могат да бъдат решени с намаляване на новите терапии.
По думите му, за да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023 г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023 г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от компаниите към НЗОК за 2023 г. ще достигнат 370 млн. лв, отбеляза той.
„Данните показват, че фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. За последните 8 години направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,500 млрд. лв“, съобщи още Денев.
Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, също представи проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017-2021 г. От данните стана ясно, че около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г. По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%.
С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г., посочи още той.
Полина Тодорова
