Случаи на маймунска шарка се разпространяват във все повече страни, За момента Световната здравна организация съобщава за 92 потвърдени случая и 28 предполагаеми. Те са докладвани от 12 неендемични държави, информира CNN. От СЗО обаче отбелязват, че рискът за широко разпространение на заболяването е нисък.
Потвърдени случаи са идентифицирани в Австралия, Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Холандия, Португалия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Съединените щати. Белгия стана първата страна, която въведе задължителна 21-дневна карантина за пациенти със заболяването.
„България не е изолирана част от света и вирусът на едрата шарка може да достигне и до нас“, посочи пред btv вирусологът проф. Радостина Александровa. По думите й разпространението на маймунската шарка е по-трудно от това на едрата, която вече е ликвидирана в световен мащаб. Тя даде пример със заразен мъж във Великобритания, който е предал болестта само на един човек от 50 души, с които е бил в контакт. От друга страна, вирусът е близък до този на едрата шарка и хората, ваксинирани срещу едра шарка, до голяма степен са защитени. У нас обаче ваксината не се прилага от края на 70-те години.
Заразяването става при близък физически контакт между болни и здрави хора. „Според наличната информация по-голямата част от случаите са идентифицирани сред мъже, които имали полов контакт с други мъже“, се казва в доклада на СЗО. Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става и през наранена кожа, дихателните пътища или лигавиците.
Инкубационният период на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни). Симптомите включват повишена температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и усещане за липса на енергия (изтощение), обясни по-рано специалистът пред БТА. Тя добави, че обикновено се появява обрив, който започва от лицето, но след това може да се разпространи в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите). Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възстановяват в рамките на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани индивиди и е свързано със степента на излагане на вируса, здравословното състояние на пациента и естеството на настъпилите усложнения- вторични инфекции, бронхопневмония и др.
Маймунската шарка по време на бременност може да доведе до усложнения, до вродена маймунска шарка или мъртво раждане. Информацията за клиничната картина, както и за смъртността, идва основно от африканските държави. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и увеличават риска от предаване от човек на човек.
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите род (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), но клиничната картина е значително по-лека, а заразяването се случва много по-трудно. Доказано е, че ваксинацията срещу едра шарка е около 85 процента ефективна за предотвратяване на маймунска шарка, каза вирусологът.
Проф. Александрова припомни, че след активна имунизационна кампания едрата шарка беше обявена от СЗО за ликвидирана в световен мащаб през май 1980 г., а ваксинацията беше прекратена. С годините това води до натрупване на все повече поколения хора, които са податливи на инфекция с вируса на маймунската шарка.
Тя допълни, че е разработена по-нова ваксина срещу едра шарка, която през 2019 г. е разрешена и за приложение срещу маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, създадено за лечение на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 г. и срещу маймунска шарка, поясни проф. Александрова.
