Създаване на Национален съвет по психично здраве се предлага с проект на постановление на кабинета. Основната му цел ще е координация, сътрудничество и консултации при изпълнението на Националната стратегия за психично здраве, която е с хоризонт 2021- 2030 г.
„Реформирането на психиатричната помощ в България е част от цялостното преструктуриране на здравеопазването през последните години, тъй като много от промените в здравната система имат пряко отражение върху обслужването на психично болните“, се посочва в доклад на здравния министър проф. Асена Сербезова към проекта.
„Една от главните причини за реформата е критиката в доклада на Европейската психиатрична асоциация за психиатричната помощ в България за 2018 г., че „българската система за психиатрично обслужване е „фрагментирана“, което води до липса на приемственост и в последна сметка до нарушаване на човешките права по смисъла на конвенцията на ООН за защита на правата на човека“, е отбелязано още в него.
Проф. Сербезова припомня и основните цели, залегнали в Националната стратегия за психично здраве, сред които намаляване на заболяемостта и смъртността от психични разстройства, интегриране на психиатричните услуги в общо медицинско обслужване (деинституционализация), създаване на мрежа от услуги за комплексно обслужване на хората с тежка психична болест в близост до местоживеенето им, създаване на центрове за лечение на разстройства, свързани с начина на хранене, намаляване на употребата на алкохол и наркотични вещества и редукция на проявите на агресия и автоагресия.
Цел е и развиване на детско-юношеската психиатрия, психиатрията в напреднала възраст и съдебната психиатрия. Стратегията си поставя за цел и разработване на конкретни мерки и стимули за привличане и задържане на специалисти по детско-юношеска психиатрия, съдебна психиатрия и психиатрия на напредналата възраст. Тя ще има и за задача „възстановяване на баланса между отделните професионалисти – психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри и санитари с разработване на съответни стимули за привличане на дефицитните специалисти“.
В стратегията е разписано и разкриване на психиатрични отделения към лечебните заведения за болнична помощ съобразно оценка на регионалните нужди, разкриване на центрове за психично здраве във всички областни градове, както и пребазиране на част от държавните психиатрични болници в съответствие с направената оценка. Тя залага и създаване на държавен фонд за неосигурените лица с психични разстройства и трайно намалена работоспособност, както и разкриване на работни места за клинични психолози и социални работници в психиатричните заведения за болнична помощ.
Стратегията предвижда и регламентиране на психотерапевтичните услуги.
Планира се и обучение на здравните специалисти в първичната медицинска помощ, училищни психолози, психолози, педагогически съветници, социални работници за превенция и лечение на депресия, тревожност, зависимости към алкохол и наркотични вещества и суицидно поведение в ежедневната си практика. Залагат се и разработване на програми за повишаване на чувствителността сред специалистите, работещи с деца, за ранното разпознаване и адекватно придружаване на психичното страдание на деца.
Съветът ще се председателства от представител на Министерството на здравеопазването. В него ще участват и представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието, както и на НЗОК, Националния център по обществено здраве и анализи, БЛС и на медицинските университети у нас. Участие ще имат и Българската психиатрична асоциация и представителните организации за защита правата на пациентите, е разписано в проекта на постановление, публикувано от МЗ.
Общият финансов ресурс за изпълнението на Националната стратегия за психично здраве възлиза на 57 655 000 лв.
