Нужно е системата на здравеопазването да се преориентира към качество и резултати, а не само към отчетност и статистика. Около това мнение се обединиха участниците във Pharmacy & Healthcare Digital Summit 2022. Събитието срещна водещи експерти във фармацевтичната индустрия в здравеопазването в България и Европа, очертавайки тенденциите във фармацевтичния сектор, но и извеждайки на фокус нуждата от дигитализацията в здравната сфера.

„Трябва да вървим към резултати със запазване на възможността всеки пациент да избира при кого да се лекува“, заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Той отбеляза, че подобна статистика и наблюдение липсва. Председателят на БЛС обаче не пропусна да повдигне темата за кадровия дефицит у нас, като посочи, че всяка една промяна трябва да бъде обвързана с този проблем пред медицинското съсловие.

„За съжаление ние сме в критичната точка на кадровата среда. Ние нямаме никакъв полезен изход, ако държавата не предприеме извънредни мерки. Нужно е през тази година и през следващата да се обяви национална програма за борба с кадровия дефицит“, заяви той, като припомни, че над 66% от лекарите у нас са над 50-годишна възраст.

Зам.-министърът Любомир Бакаливанов заяви от своя страна, че електронното здравеопазване е част от визията за здравеопазването в България. Той изтъкна, че настоящият екип на МЗ работи усилено за реализирането на е-здравните системи. „Като цяло дигитализацията на сектора изостава, но това не означава, че времето не може да бъде наваксано“, отбеляза Бакаливанов.

Директорът на ARPharM Деян Денев отново защити своята теза, че е нужно в сектора да се заложат индикатори за измерване на качество, но подчерта, че това не трябва да се случва насилствено. Той отбеляза, че е нужно не само да има ясна стратегия за дигитализация на сектора, но и да е ясно също така кои са отговорните лица зад нея. „Ние в сектора трябва да знаем по даден въпрос към кого да се обърнем в Министерството, кои са конкретните project managers “, изтъкна Денев. Според него може да се създаде и консултативен експертен съвет по въпросите на дигитализацията.

„Ясно е, че Министерството на здравеопазването отговаря за тази стратегия, но е важно и да се знае кой точно носи отговорност за тях“, отбеляза и Радой Павлов, който от години е корпоративен технологичен архитект в Университетската болница в Цюрих. Той представи опита с дигитализацията там, като изтъкна, че всъщност тя е последната стъпка в цялостния процес, „Първото и най-важното нещо е да знаем какво точно искаме да постигнем, за да може иновативните решения да са в улеснение на медицинските специалисти. Затова ние „разбиваме“ медицинските направления в отделни групи и към всяка група има ясна карта с функционалности и способности, която се развива по дигитален път. Крайната цел е по-добро здравно обслужване на пациентите“, посочи той.

Мира Ганова, директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, подчерта, че пандемията от COVID e тласнала в още по-голяма степен процеса на дигитализация в здравния сектор. „Всички ние видяхме, че не може да има успешна икономика без ефективна здравна система“, изтъкна още тя.

Очаквайте още публикации с акценти от Digital Summit 2022.

Полина Тодорова