Нужно е да бъде създаден съвет по дигитализация на здравеопазването у нас. Това мнение изрази генералният директор на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев по време на форум „Персонализирана медицина, иновации и дигитализация в здравеопазването“.
Експертният дебат се реализира с подкрепата на Българска Асоциация за Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД) и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster). Участие в дискусията взеха Пека Кахри, технически сътрудник към Университетска болница в Хелзинки и Кармен Раал, съветник по дигитална трансформация в Естония, които представиха опита там с процесите на дигитализация на здравния сектор.
Д-р Хасърджиев посочи, че подобен съвет би могъл да подпомага взимането на решенията по отношение на дигитализацията на здравния сектор.
Според д-р Росен Димитров от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването структурата може да залегне в стратегията за дигитализацията на системата. Той посочи, че дигиталната трансформация на сектора създава условия за ефективно и устойчиво здравеопазване, базирано на данни, иновации и технологии. „Говорейки за дигитална трансформация, ние говорим за промяна в начина на мислене, за възможности за оптимизация на работата на медицинските специалисти, както на подобряване на пътя на пациента“, коментира той.
Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев отбеляза, че от там подкрепят идеята за създаване на подобен съвет, но отбеляза, че предложеието трябва да се обсъди с министрите на здравеопазването и информационните технологии.
В представянето на опита с дигитализацията в Естония Кармен Раал посочи, че на практика 99% от процесите са дигитализирани. Тя представи и дигитален пациентски портал, който позволява запазване на преглед от пациента, проследяване на изследванията, възможност за независимо мнение на лекар и други здравни услуги. Услугата се надгражда с информация за различни заболявания, както и с възможност за уведомяване например при изтичане на рецептата на пациенти. „Пациентският портал ще осигури общуване между пациенти и лекари. Той стана много популярен по време на пандемията от COVID”, отбеляза Раал. Дигиталните услуги в здравния сектор в Естония са разделени на различни нива на достъп спрямо различните специалисти – медицински сестри, лекари и други, разясни още тя в отговор на въпрос на председателя на БЛС д-р Иван Маджаров.
Пека Кахри от Университетската болница в Хелзинки представи програмата „Health Village“, целяща дигитална трансформация на сектора. „Много от дейностите трябва да бъдат делегирани на самите клиники, в противен случай трансформацията на съществуващите процеси няма да се случи. Това означава, че модулите трябва да бъдат стандартизирани и дейностите да могат да се изпълняват от хора с не толкова добри технически умения“, разясни той. В платформата са залегнали различни услуги, свързани с надеждна информация, „пътеки“ за дигитални грижи за пациентите, както и съдържание, ориентирано към медицинските професионалисти.
Той даде пример с модула, свързан грижа за пациенти с бъбречни заболявания, представящ разнообразна информация по въпроса за пациентите с ценни съвети от тях, които биха спестили много време на лекарите.
Изпълнителният директор на Клъстера за дигитално здравеопазване Мира Ганова отбеляза,че основната цел на дигитализацията на сектора е централизацията на данните, което би дала възможност за взимане на информирани решения на специалистите в грижите за пациентите.
Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз, посочи, че работата в дигитална среда трябва да е улеснена за всички, които използват подобни услуги – както пациентите, така и специалистите.
Полина Тодорова
