„Колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“ – това обясни проф. д-р Диана Попова, ръководител на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по повод Световния ден на слуха, отбелязван днес.

Тази година мотото на информационната кампания на СЗО е To hear for life, listen with care.

Над 400 000 души в България са със средна до пълна глухота. Всяка година около 65 деца се раждат с напълно увреден слух. Ако не бъдат взети мерки, тези деца изостават в развитието си. Един от начините това да бъде преодоляно е поставянето на кохлеарни импланти, които се реимбурсират на 100% от НЗОК.

При малките деца почти 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена чрез мерки като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, подобрена грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лечение на възпалителни заболявания на средното ухо. „Същевременно, колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“, посочи проф. Попова.

Прекомерното използване на малки слушалки към мобилните устройства може да увреди способността ни да чуваме. Причината е, че те се поставят навътре в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при големите слушалки, която да омекоти звука. По този начин се прескача една част от слуховата структура, на която функцията е да намали паразитните звучи и затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.

Според американско проучване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а един от всеки пет тийнеджъра има признаци на някаква загуба на слуха. Най-опасни са слушалките, които младежите използват, за да слушат музика от телефона си, допълни проф. Попова, която е и ръководител на Катедрата по УНГ болести при МУ – София.

Установено е, че 40% от посещаващите дискотеки, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на потенциално увреждащи нива на звука. Най-тревожно е положението при тийнейджърите и хората до 25-30 годишна възраст, които основно слушат музика през личните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го правят на нива, които излагат слуха им на риск.