Загубихме над 1000 души, чакащи за трансплантация

Над 1000 души, включени в листата на чакащите за трансплантация, са починали през последните 10 години. Това става ясно от данни, предоставени на Medical News от Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИАМН).

Според тях за последните 10 години са починали 1186 души, нуждаещи се от трансплантация на орган.

Последните данни на ИАМН, в която преди години се вля Изпълнителната агенция по трансплантации, сочат, че към момента нуждаещите се от трансплантация са 979. Най-много от тях или 865 чакат за нов бъбрек, 43 за черен дроб, 41 за сърце. Още 30 тежко болни пациенти очакват трансплантация на бял дроб, панкреас и тънко черво.

На този фон страната ни продължава да извършва крайно малко трансплантации, като причините за това са различни. Особено малък е броят на сърдечните трансплантации у нас – през миналата година те са били едва две, а общо за предните две години броят им e само три.

През изминалата 2021 година подадените донорски ситуации у нас са едва 23. Според данните на ИАМН, предоставени на Medical News, oт 30 лечебни заведения-донорски бази в страната само 9 са уведомили за потенциални донори, с чиито органи би могло да се спаси човешки живот. Най-много донорски ситуации са подадени от болници извън София, докато лечебни заведения като „Пирогов“, „Света Анна“ ВМА и други не са подали нито една донорска ситуация през 2021 г. Все пак от ИАМН отчитат ръст в това отношение спрямо предходната 2020 година, когато подадените донорски ситуации са били под 10.

Броят на донорските ситуации е ключов за увеличаване за шанса за реализирането и на повече трансплантации у нас.

Той зависи от броя на донорите, с чиито органи може да се помогне на хора, включени в списъка на чакащите за трансплантация. Страната ни обаче е на едно от последните места в ЕС по този показател. Така например за 2020 година броят на трупните донори у нас е бил едва четири. За сравнение, въпреки епидемията от COVID, която често се изтъква като причина за спад в трансплантационната дейност в този период, Хърватия е отчела 99 трупни донора. Това е и страната, която в последните години успя да развие процеса по донорството и да увеличи сериозно броя на извършваните трансплантации. През предходната 2019 година тя отчита 128 донора, чиито органи са използвани за спасяване на живот, а нашата страна 16.

От началото на годината в България има няколко донорски ситуации, като част от органите бяха изпратени в Румъния, с която през лятото на миналата година подписахме сътрудничество за обмен. Обяснението е, че по медицински показатели те не са могли да бъдат реализирани в България и за тях не са намерени подходящи рецепиенти.

Полина Тодорова