Новото правителство на България е факт, здравен министър – проф. Сербезова

Новото правителство на България е факт. 47-мото Народно събрание гласува структурата и състава на Министерски съвет. Както вече стана ясно, постът министър на здравеопазването поема проф. Асена Сербезова, която до момента оглавяваше Българския фармацевтичен съюз. Новият кабинет на страната бе гласуван със 134 гласа „за“ и 104 „против“.

Над три часа продължиха дискусиите в парламента преди депутатите да гласуват състава на новия кабинет и по традиция началото на политическия сезон бе придружено с размяна на остри реплики.

От парламентарната трибуна съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и вече – настоящ премиер на България Кирил Петков, заяви, че в сектор здравеопазване първа стъпка ще е „преборване с COVID кризатa, така че следващата вълна от следващият щам да не удря здравеопазването, икономиката и училищата“. „Трябва да се ваксинираме – доброволно, но трябва да информираме българския народ, че това е единственият път напред, ако не искаме да затваряме децата си вкъщи, да не излагаме родителите си на риск от COVID, да не пълним болниците“, каза той.

От думите му стана ясно, че първата му заповед, ако бъде избран за премиер, ще бъде всеки в Министерския съвет да има зелен сертификат“ за COVID. Аргументът на Петков бе, че не може да се иска подобен документ за кварталния ресторант, а за МС – не.

Новият здравен министър:

Новият здравен министър проф. Асена Сербезова се дипломира от Фармацевтичен факултет, МУ-София през 1996 г. и защитава докторска дисертация в областта на социалната медицина и организация на здравеопазването и фармацията през 2007 г. Тя е магистър по здравен мениджмънт и обществено здраве (Медицински университет-София) и магистър по здравна политика и фармакоикономика (Университета по мениджмънт в Барселона, Испания). Има признати специалности по клинична фармация; организация и икономика на фармацевтичното производство и организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика.

Доц. Сербезова преподава фармакоикономика, управление на качеството във фармацевтичната индустрия, социална фармация и медицински изделия. Автор и съавтор е на повече от 150 публикации в научни списания в областта на научните й интереси. Председател на Комисията по качество на Българския Фармацевтичен Съюз (2007-2010 г.) и заместник-председател на същия за периода 2010-2013 г. От юли 2014 г. доц. Сербезова е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и член на Управителния борд на Европейската агенция по лекарствата.

От февруари миналата година оглавява Българския фармацевтичен съюз.

Припомняме, срещу проф. Сербезова бе заведено дело от прокуратурата за всяване на паника в началото на пандемията от COVID-19, когато тя алармира публично за риск от недостиг на лекарства. Впоследствие тя бе оправдана, а делото срещу нея – прекратено.

В скорошна своя медийна изява проф. Асена Сербезова посочи, че здравеопазването има много проблеми, които години наред не са решавани. „Може би затова столът е горещ. Има много мерки, простички и организационни, които биха могли да се направят, има и други такива, които изискват по-сериозен анализ. Но най-вече трябва да има воля“, категорична бе тя пред Нова Телевизия.

„В здравеопазването има много интереси, много лобита и проблеми, които не решавани с години“, каза тя. Проф. Сербезова посочи, че здравният министър е отговорен за всички проблеми в поверения му ресор, но и допълни, че той трябва да разполага с екип, който е мотивиран и обединен от общи ценности. Те носят не по-малка отговорност.  Това е една от причините новата власт да иска всеки министър сам да избира екипа си”, обясни Сербезова.

По темата за детската болница тя посочи, че несъмнено трябва да имаме детска болница, но допълни, че ще изслуша всички засегнати страни и ще прегледа всички документи, за да има пълен поглед над всичко направено досега.

След официалното си встъпване в длъжност проф. Сербезова определи за свои приоритети справянето с последствията от COVID-19, с високата обща предотвратима смъртност, реформата на спешната медицинска помощ, както и подобряване на достъпа до медицинските и фармацевтични грижи в отдалечените региони.