Новият, редовен, кабинет на България, ще стане факт днес. В него влизат представителите на „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“. Както стана ясно, за министър на здравеопазването е посочена проф. Асена Сербезова.

А ето и какво се договориха коалиционните партньори за сектор здравеопазване по време на предварителните си дискусии, посветени на здравната система. Medical News публикува без редакция набелязните мерки за сектора във вида, разписан в коалиционното споразумение между отделните формации в кабинета. Колко от тях ще бъдат реализирани, по кои ще се постигне компромис и кои ще са „ябълката на раздора“ ще разберем от бъдещите действия на новото правителство.

Краткосрочни мерки/спешни мерки

• Осигуряване на максимални възможности за ваксинация на населението:
  1. Разяснителна информационна кампания;
  2. Създаване на множество мобилни групи за ваксиниране – съвместно с БЧК, Българския лекарски съюз и университетите;
  3. Усилие на системата за ясно разделение на потоците на пациенти с оглед поддържане на терапевтичната доктрина;
  4. Детайлно епидемиологично проучване с оглед реална преценка на ситуацията, включително Т-клетъчен скрининг;
  
• Оптимизиране на протоколите за лечение, базирани на научни доказателства. Наличието на протоколи да бъде задължително, прилагането на протокола е отговорност на всеки лекар.
• Конституиране на кризисен щаб в областта на имунологията, епидемиологията.
  • Ваксинацията да остане доброволен, информиран акт. Да работим на принципа на убеждението.
    
    

Средносрочни и стратегически мерки:


• Създаване на електронно здравно досие и електронна здравна система – приоритетно създаване, включително със съответните законодателни инициативи – срок до края на 2022 г.
  Коригиране на дисбаланса в остойностяването на клиничните пътеки и извеждане на ролята им на финансов механизъм като първа стъпка към преминаване на нова система на финансиране:
  Пилотно въвеждане на нови финансиращи механизми – най-късно 2023 г.;
• Въвеждане на методични ръководства за лечение и диагностика с необходимите законодателни инициативи до дек. 2022 г.
  4. Преформатиране на контролните функции на системата чрез изграждане на държавна агенция на национално и регионално ниво.
• Контрол на качеството – да бъдат закрити съществуващите медицински одити в МЗ. Създаване на независима Агенция за медицински одит и акредитация към Народното събрание.
• Ефективно преобразуване на съществуващата Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Целта на преобразуването да бъде:
  1. Агенцията да следи ефективно за качеството на здравната система;
  2. Агенцията да следи за оптимизацията и правилното разходване на средства;
  3. Агенцията да е независима от МЗ;
• Законодателни промени за повишаване ефективността на етичните комисии към съсловните организации.

Дейностите и структурите в труднодостъпни и отдалечени райони като инфекциозни, родилни и детски звена и отделения, както и социално значими 28 за съответния регион звена да бъдат финансирани на база капацитет и потребност:
1. Да се направи анализ с цел смяна на модела на финансиране;
2. С цел осигуряване на достъпност до здравеопазването;
3. Необходимите законодателни и структурни промени да бъдат приети след анализ;
4. Анализът и първоначалните дейности да се случат до края на 2022 г.;

• Детско здравеопазване:
  1. 95% заплатени лекарствени продукти от НЗОК и солидарно участие в заплащането от страна на родителите за деца до 14 г. за остри заболявания със създадени ясни контролни механизми след създаване на електронно досие;
  2. НЗОК да започне да заплаща потребителската такса на специалистите в амбулаторната практика, работещи с деца и таксата престой към болниците за хоспитализираните деца;
  3. Изготвяне на цялостна стратегия и кадрово обезпечаване;
  4. Стимулиране на профилактичните програми за деца;
  5. Изграждане на Национална детска болница след подробен анализ на нуждите на детското здравеопазване. Анализът да бъде завършен до края на 2022 г.;
  
• Увеличаване на средствата за превенция и контрол на заболяванията в направление социално-значими и инфекциозни заболявания, започвайки от бюджет 2022 г.
• Преразглеждане и актуализация на здравната карта. Броят на леглата и кадрите да бъде оптимизиран спрямо европейските стандарти. Да се приемат необходимите законови промени в рамките на 2022 г.

• Промяна в текущия модел на управление и финансиране:
  1. Подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от „търговски дружества“ след анализ;
  2. Нов закон за лечебните заведения;
  3. Приемане на наредба за детайлна оценка на труда на медицинските специалисти с оглед създаване на национална рамкова система за формиране на възнагражденията. Рамковата система да отчита минимални почасови ставки, допълнителна квалификация, обема на извършената дейност и нейното качество;
  4. Финансиране на дейностите на лечебните заведения на базата на техните реални приоритети, определени от здравната карта и на база качество;
  5. Обществен финансов контрол на лечебните заведения, ползващи обществен ресурс; 6. Минимално максимално съотношение между заплата и бонус на медицинските специалисти в лечебните заведения, ползващи обществен ресурс. Входящо предложение 1 към 20; 29
  7. В новия ЗЛЗ и свързаната нормативна база да бъде забранено заемането на управленски позиции в две различни структури. Заеманата управленска длъжност може да бъде максимум 2 мандата;
  8. Окрупняване на лечебните заведения и обединяване на медицински центрове с болници, където е необходимо;
  
• Анализ на най-добрия модел за здравно осигуряване/НЗОК.
• Анализ на доплащанията от пациентите и тяхното оптимизиране, когато лечението се осъществява по линията на НЗОК.
  
• Създаване на ефективно работеща доболнична помощ:
  1. Да се преразгледа ролята на семейните лекари;
  2. Да се подпомогне изграждането на групови практики (структури) на семейните лекари, за да работят на европейско ниво;
  3. Разширяване на обема и обхвата на скрийнинговите програми, както и на ваксинационните такива за социално-значими заболявания
  
• Спешна помощ – ясен план до юни 2022 г. как до оптималния час всеки нуждаещ се пациент да получи необходимата медицинска помощ. Анализът да включва:
  1. Оптимизиране на националната система;
  2. Адекватно заплащане на кадрите;
  3. Транспортно обезпечаване;
  4. Интегрирана комуникационна система;
  
• Промяна на наредбата за специализации и хармонизирането й с нормите на ЕС с цел облекчаването на специализациите. Ключови изисквания са:
  1. Национален изпит;
  2. Здравна карта на лечебните заведения като места за специализация;
• Да се промени начинът на финансиране на специализантите и тяхното заплащане на пропорционален принцип спрямо участието им и изпълнението на дейността. Те стават част от изпълнителите на пътеките (или новия модел на финансиране) по НЗОК.
• Държавно финансиране с целеви стипендии за стратегически специалности във водещи центрове в света, обвързани с последващ задължителен период на работа в България.
• Интегриране на лекарски асистенти, фелдшери, парамедици в системата на здравеопазването. Възможност за регистриране на съсловни организации.
• Оптимално преструктуриране на ТЕЛК и НЕЛК в полза на пациентите.
• Интегриране на медицински регистри по всички специалности паралелно със здравното досие.
• Стоматологичното обслужване – средствата, които са предвидени по НЗОК да са за по-широк кръг дейности, включително спешна стоматологична помощ и детска профилактика (да се обсъди със съсловната организация).
• Промяна на фокуса на здравната система с цел подобряване условията за диагностика и лечение в доболничната помощ и намаляване на болничното лечение. Регионализация на здравеопазването.
• Съществени промени в лекарствената политика с цел подобряване достъпа на гражданите до медикаменти, медицински изделия и лечебни храни. Законодателна инициатива при консултация с Български фармацевтичен съюз и относимите асоциации