Националната детска болница – в двора на УМБАЛ“Лозенец“

Националната детска болница, за чието създаване се настоява от години, ще бъде изградена в двора на болница „Лозенец“. Това обяви на брифинг служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров, в който участваха водещи педиатри, специалисти и представители на неправителствения сектор.

„Дворът на болница „Лозенец“ е най-подходящ за изграждане на детска болница. Проверихме, че може да се строи на този терен и няма пречки там да бъде изградена детска болница“, заяви той.

Здравният министър разясни, че проектът за изграждане на детска болница в двора на „Александровска“, подготвен от предходното правителство, не може да бъде изпълнен и остава единствено да бъде прекратен. „Причината е, сградата, която е трябвало да бъде обект на реконструкция и ремонт, не е била в Устройствения план от 2011 година. Това не позволява издаване на виза на проектиране, тоест практически не може да бъде реализиран, допълни д-р Стойчо Кацаров.

„Болница „Лозенец“ разполага с над 160 декара терен, на който може да се строи, тя се намира в Южния парк, надали някой може да си представи по-подходящо място от това за болница за деца“, посочи здравният министър.

Той съобщи още, че в Плана за възстановяване и устойчивост е заложено на този терен да се постави първият в Източна Европа протонен ускорител, който се използва при лечение на онкологично болни деца, както и възрастни. Предвижда се и изграждането на хеликоптерни площадки на лечебното заведение. Към болницата ще бъде изградено и болнично настоятелство.

За изграждането на новата детска болница обаче ще са нужни поне 5 години. Поради тази причина е взето решение през този период болница „Лозенец“ да поеме пациентите от Специализараната детска болница „Проф. Иван Митев“-София. Министър Кацаров заяви, че тя има капацитет за това – към момента разполага със 183 легла, докато детската с около 100.

Д-р Кацаров коментира и притесненията и изразената готовност за протест от страна на медици от болница „Лозенец“ по-рано днес „Важно е новата болница да запази многопрофилния си характер. Категорично не е поставян въпросът да се прекратява университетският характер на болницата. Аз лично дадох уверение на ректора на Софийския университет, че нашата цел не е да премахваме обучителния процес, а да го надградим. При малкия брой пациенти, които обслужва болницата, е въпрос  колко добре се обучават студентите, ако няма достатъчно пациенти“, коментира той. Перспективата пред „Лозенец“ по думите му е тя да се превърне в най-големия медицински обучителен център у нас.

„Ние държим тя да се развива и като трансплантационен център, особено по отношение на трансплантациите при деца, което ни е Ахилесовата пета“, отбеляза д-р Кацаров.

Според педиатъра проф. Владимир Пилософ подобна промяна ще означава коренно преустройство на столичното детско здравеопазване. „Това означава сливане на колективи, сливане на практики и това трябва да се направи изключително внимателно“, заяви той. В болница „Лозенец“ има прекрасни операционни, има ли възможности за сърдечна хирургия, ще отиде ли в такъв случай детската хирургия или част от нея там, попита той.

Изпълнителният директор на Специализирана детска болница д-р Благомир Здравков разясни, че е много важно да има анализ, особено по отношение на кадровото обезпечаване на новите структури. „Не би трябвало да си позволим от два работещи екипа да се получи смесица, която няма да е особено ефективна“, каза той. Д-р Здравков подчерта, че нуждата от комплексна детска грижа е най-големият проблем в детското здравеопазване и в този смисъл необходимостта от изграждането на детска национална болница е категорична.

Отношение по темата взе и детският невролог проф. Иван Литвиненко, който е председател на Българската педиатрична асоциация. „Безспорно мястото е най-доброто възможно“, заяви той. Проф. Литвиненко обаче също засегна въпроса за кадровото обезпечаване на новата болница. „Там има хирургии, но те готови ли са да поемат детски контингент. Ако само подобрим стаите, това не е осигуряване на комплексна грижа. Разкарването от „Лозенец“ до „Пирогов“ или ИСУЛ би било много по-голямо“, даде пример той, като подчерта, че трябва да бъде решен пролемът с прехвърлянето на децата от звено в звено.

Полина Тодорова