Нужно е да се събере български екип, който на базата на заложените в Европейския план за борба с рака насоки, да създаде документ с подробно разписани в него цели за България.
Това заяви Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на семинар, посветен на „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Национален раков план и възможности за иновативно лечение“.
Този документ трябва да е приет след консултация с онкологичната и пациентската общност, след което да започне реалното му изпълняване, изтъкна той. Денев подчерта, че за това са нужни смели политици и смели решения, с които той да се изпълни на практика.
Денев очерта и основните акценти в Европейския план за борба с рака. Сред тях е ранното откриване на онкологичните заболявания – целта е до 2025 година 90% от населението, което отговаря на условията за скрининг, да има достъп до подобни програми. В България повечето онкозаболявания се откриват в късен стадий, отбеляза той.
Друг акцент в плана е ранната и прецизна диагностика, която е ключова за прилагането на точната терапия при различните пациенти. Планът залага още амбициозната задача до 2030 година пациентите да имат достъп до всеобхватни онкологични центрове за лечение, които да предлагат добра координация на мултидисциплинарните екипи, свързани с грижите за тях. В тази връзка Денев изтъкна, че в България пациентът няма пълна подкрепа от системата в пътя от поставянето на диагнозата до назначаването на терапията.
В плана са начертани и стъпки за реинтеграция на пациентите с онкозаболявания в обществото, когато те са в ремисия, както и предотвратяване на раковите заболявания, причинени от инфекции.
Деян Денев се спря и на тенденцииите за честотата и смъртността на онкозаболяването. В периода 1995-2018 в Европа се наблюдава 50% увеличение на честотата и ръстът е от 2,1 на 3,1 милиона случая. За същия период ръстът на смъртността е 20% или от 1,2 на 1,4 милиона случая.
Основен фактор за честота и смъртността е стареенето на населението. 3 от 5 случая за честотата и 3 от 4 случая за смъртността възникват при хора на възраст над 65-годишна възраст. „Смъртността от рак се увеличава с по-бавни темпове, отколкото се увеличава заболеваемостта. Това означава, че повече хора с онкологични заболявания живеят по-дълго и оцеляват след сблъсъка с раковите заболявания“, каза той
Новите случаи на онкозаболявания годишно у нас са между 32 000 и 33 000, като 1500 от тях са новодиагностицираните случаи на злокачествените заболявания на кръвта. Този тип заболявания са и най-честите злокачествени заболявания при децата, допълни Денев.
По време на пандемията 1,3 милиона европейци са загубили живота си вследствие на онкологични заболявания. Очакванията са около 2040 година тези заболявания са основната причина за смърт сред европейците, сочат още представените от него данни.
„Този план трябва да има не само активности, но и конкретни цели, за които политиците трябва да бъдат държани отговорни в следващите 5-10 годишен период дали ги реализират“, обобщи той, допълвайки, че е нужно да им се напомня каква е ролята им по отношение на хората с онкозаболявания.
Председателят на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) Евгения Александрова заяви, че пациентите очакват да има такъв план и той да осигурява лесен достъп до лечение, експертност и ясна регулация за пътя на пациента от диагнозата до терапията. Ракът в 21 век е болест като много други тежки заболявания, която може да бъде контролирана. Крайно време е да изтрием от „лицето й“ първоначалната реакция, че от нея се умира, апелира тя.
Александрова се спря и нуждата от психологична грижата за пациентите Винаги ще има нужда от уважение към личността на пациента. Тук ще трябва да се работи с години, заяви тя. Александрова допълни, че по време на пандемията от COVID лечението на пациентите с онкозаболявания е останало на заден план. Тя се спря и на липсата на палиативни грижи за хората в терминален стадий у нас.
Полина Тодорова
