Заплащането на жените в здравния сектор у нас е около 30% по-ниско, отколкото на мъжете. Това стана ясно на кръгла маса на тема „Пандемията от Ковид-19 и влиянието й върху жените-медицински специалисти в здравеопазването“. Събитието е организирано от Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ и Фондация „Фридрих Еберт“.

Една от причините за по-ниското заплащане на жените в сектора се дължи, че много малка част от тях са на ръководни позиции, заяви Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания/ИССИ/ към КНСБ, която представи и презентация по темата. Тя отбеляза, че 80% от заетите в здравеопазването са жени, но много малка част от тях обаче са на ръководни позиции в системата.

Иванова посочи, че по време на пандемията най-застрашени са били именно упражняващите професиите на „първа линия“ – лекари, медицински сестри, социални работници, учители и други.

Тя се спря подробно на въпроса за заплащането на специалистите като част от общите разходи за здравеопазване у нас, припомняйки, че страната ни е на едно от последните места по най-нисък дял от БВП, заделян за сектора – около 5% на фона на над 7% в редица европейски страни.

Недостатъчното финансиране се отразява и на работната сила в здравеопазването.

63% от лекарите в България са на над 51 години. При медицинските сестри ситуацията е сходна – средната им възраст е 55 години, отчете Иванова. „Това показва едно силно застаряване на сектора и индикации, че младите лекари предпочитат да емигрират, да натрупват знания или да покажат вече натрупаните знания в други стран“, коментира експертът от КНСБ.

Тя разгледа и кадровия проблем със специалистите по здравни грижи, като посочи, че България е на едно от последните места в ЕС по показател съотношение на лекари/медицински сестри. На 100 000 души население у нас се падат 400 сестри (при средно 840 за ЕС), което е крайно недостатъчно. Като положителна крачка в тази насока експертът определи по-големия прием за сестри в университетите у нас в последните години. Все още обаче на системата не достигат 30 000 сестри. При лекарите ситуацията е по-добра – на един лекар се падат средно 234 жители, но от друга страна има проблеми с разпределението им в отделните райони на страната, допълни Иванова.

Полина Тодорова