Водещи лекари от различни специалности се обединиха в лекарска мрежа „Въздух за здраве“. Чрез нея те отправят апел за подобряването на качеството на въздуха в страната – фактор, който е пряко свързан с по-доброто обществено здраве и повишаване качеството на живот на хората. Зад общата цел стоят 11 лекари от различни медицински специалности от София, Перник, Стара Загора и Видин. 

„50% от здравето на човека е свързано с околната среда, а 1/3 от климатичните проблеми и жизнеността на екосистемите се дължат на въздуха“, посочи пулмологът д-р Александър Симидчиев. „Когато замърсителите във въздуха са достатъчно малки, те много лесно могат да попаднат в организма на човек и да предизвикат определен тип заболявания. Могат да достигнат дори до мозъка, който по принцип е изолиран от хематоенцефалната бариера“, разясни той.

Д-р Симидчиев изтъкна, че в България от заболявания, вследствие на въздушно замърсяване, живота си губят 14 000 души. Той цитира и европейска статистика, според която индикаторът за въздушно замърсяване с фини прахови частици в страната ни е над средногодишните норми.

Специалистът отбеляза, че влошеното качество на въздуха има между 20% и 50% „принос“ за състоянието на хората с мозъчно-съдови заболявания, с хипертония, с белодробни проблеми и други.

„Каузата за по-чист въздух е една от най-важните за общественото здраве в нашата страна, но за съжаление към момента тя е подценявана“, заяви проф. д-р Анжелика Велкова, ръководител Катедра „Социална медицина“ във ФОЗ към Медицински университет-София. Тя отбеляза, че страната ни е сред първите десет страни в света по загуби в години продуктивен живот в резултат на замърсяване на въздуха, както и по смъртност заради този проблем. Това е изключително тревожно, коментира проф. Велкова. Според е особено важно младите лекари, ангажирани с тези проблеми, да се запознаят с тях и да ги приемат като професионална ангажираност.

„Студентите са един изключителен ресурс, чрез който можем да комуникираме проблемите на общността. С колегите-лекари, всички ние сме адвокати за здравето на хората в нашето общество и тези, които можем да дадем професионалната и достоверната информация за вредата от замърсения въздух за здравето и да насърчим както хората да предприемат мерки в тази насока, така и да окажем натиск над полиците за нови ефективни политики“, коментира тя.

Педиатърът доц. д-р Рада Маркова се спря на заболеваемостта сред децата, като съобщи тревожните данни, че се наблюдава нарастване и обостряне на белодробните заболявания сред тази възрастова група. „Дихателната система е първият „филтър“ за повечето атмосферни замърсители, поради което наблюдаваме нарастване на острите и обостряне на хроничните белодробни заболявания в детската възраст“, заяви специалистът. Единият фактор за това е именно замърсеният въздух, посочи д-р Маркова.

В онлайн срещата на лекарска мрежа „Въздух за здраве“ се включиха и още специалисти, които се спряха на причинителите на замърсяване на въздуха като отоплението на твърдо гориво и други.

В отговор на въпрос на Medical News какви мерки ще се предложат и по-конкретно за подобряване на въздуха в столицата, д-р Симидчиев коментира, че проблемът с въздушното замърсяване е национален и дори наднационален проблем. Той припомни данни от проучване, осъществено преди две години съвместно със Спешна помощ и Столична община, свързано със здравните последици от въздушното замърсяване. Според резултатите от него при дни с високо ниво на въздушно замърсяване сигналите към Бърза помощ се увеличават с 10%. „Ние имаме много близка връзка със Столична община, но това, което ни притеснява е, че не можем да бъдем и част от експертизата за разработване на комуникационни кампании, каквито трябва да има в много по-голяма степен“, заяви той.

Д-р Михаил Михайлов, специалист по кожни и венерически болести, който модерира събитието, изрази готовността на представителите на лекарската мрежа да работят за подобряването на качеството на въздуха. Той подчерта ролята на институциите за решаването на този проблем, но заяви, че това е и въпрос на лична отговорност.

Всички участници в инициативата настояха за национални политики за подобряване на чистотата на въздуха, засилване на акциите на локални нива за подобряване на средата, екологични начини за придвижване в градовете, създаване на повече зони за отдих и игра на децата и необходимостта от други действия в тази насока.

„Когато говорим за възух, основното нещо е профикатиката. Каузата въздух е профилактична кауза, тя не е лечебна“, отбеляза д-р Симидчиев.

Полина Тодорова