Д-р Станислава Стойчева е последна година специализант по сърдечна хирургия в  УМБАЛ „Света Екатерина“ и асистент към Катедра по сърдечно-съдова хирургия и инвазивна кардиология на МУ-София. В края на 2020 г., д-р Стойчева участва в доброволческа мисия в Африка. Специално за Medical News тя даде интервю за това какво е доброволчеството за един млад лекар, емпатията и за здравната система на Танзания.

Разкажете ни за доброволческата Ви мисия в Танзания.

Участие в доброволческа мисия в Африка е моя дългогодишна мечта. Винаги съм имала интерес към организации и международни проекти с цел професионално и личностно развитие. През годините имах възможността да участвам в медицински обменни програми на Асоциацията на студентите медици в страни като Тунис, Бразилия, Тайланд и др. Такива пътувания разширяват мирогледа на един млад лекар.  Добиват се познания за начина на живот и здравеопазването в страни от различни континенти.

В това мое поредно пътуване реших да се отправя към централна Африка, с желание да участвам в програма, подпомагаща образованието на деца от слабо развитите страни, макар че не е пряко свързано с медицината, още по-малко с моята специалност. Включих се като доброволец към местна организация в град Аруша, намиращ се в североизточна Танзания. Основната цел на тази програма е доброволци от различни държави да помогнат в обучението на деца между 6 и 13-годишна възраст, с нисък стандарт на живот и ниво на грамотност в най-слабо развитите райони на страната. Това беше интересна възможност  и огромно предизвикателство за мен, най-вече поради липсата ми на всякакъв опит при работа с деца. Но така получих шанс,  който остави в мен незабравими и безценни изживявания.

По време на тази мисия, бяхме общо петима доброволци – двама от Франция и по един от Русия, Япония и България. Няма възрастови ограничения или нужда от специални умения, за да бъдеш доброволец в такава програма . Единственото, което трябва да носиш със себе си е ентусиазъм и желание да помагаш. Настаниха ни в дома на танзанийско семейство, така  опознаваш от близо начинът на живот, културата и традициите им.

Как протичаше един Ваш типичен ден?

Това, което обикнах като доброволец е колко интензивна и разнообразна е работата с деца. Един типичен ден започваше със занятия от 8 сутринта и завършваше в 9 вечерта. Преподавахме интензивно английски език и математика на деца от 2-ри до 7-ми клас в държавно училище, където учат 1605 деца.  Там нивото на грамотност е най-ниско, а бедността в пъти по-висока.

По време на нашия престой, в училището работеха едва десет от местните учители. Всеки клас включва между 45 и 60 деца, приблизително равен брой момчета и момичета. Всеки учител носи отговорност за голям брой деца,което прави работата им изключително тежка.  Посрещнаха ни гостоприемно и бяха сърдечно благодарни за нашата помощ през идните седмици.

Огромно предизвикателство е обучението на 60 деца.  Да успееш да задържиш интереса и вниманието им и да поднесеш учебния материал в подходяща за тях форма, въпреки езиковата бариера. Но изненаданата и впечатлената бях самата аз. Пред мен стояха 60 широки искрящи усмивки. Чувството, което трудно може да бъде описано. Това са деца с абсолютно силен дух, част от тях сирачета или загубили поне някой от семейството си и преживели трагедия, изпреварваща  далеч възрастта им.

Силно впечатлена бях от жаждата им за нови знания, от любопитството, което проявяват, от емоцията, която влагат в часовете, което беше огромна мотивация за мен и останалите доброволци. Измисляхме игри, състезания, интересни методи за поднасяне на новия учебен материал. Изискваше се постоянна креативност – която в ежедневието ни, когато сме в границите на зоната си на конфорт рядко се проявява. Културният шок и бедността обаче афектират всеки, независимо дали това е първият път като доброволец зад граница или поредният.  Участието в доброволческа мисия в слабо развитите райони на Африка дава шанс на всеки да се сблъска с реалността и да опознае отблизо живота на местното население. В държавните училища децата нямат тетрадки, учебници, химикали. Единственото, с което разполага всеки учител са няколко тебешира за деня и черната дъска.  

Още при първата ни среща с директора на училището, нейната огромна молба към нас беше  да обърнем внимание най-вече върху изучаването на английски език,  защото в такива училища няма местни учители, които да  го преподават. Огромен процент от доходите на държавата се дължат на туризма и в частност на националните паркове, които заемат почти цялата континентална част на Танзания, затова е изключително важно младите хора да знаят английски. Децата, които не могат да говорят с туристите, са застрашени от глад и невъзможност да изхранват бъдещите си семейства. Така часовете по английски език се превърнаха и в наша основна цел.

Следобедите преподавахме в регионалната библиотека, където прииждаха деца от всички възрасти, които ни се отплащаха със същия ентусиазъм и старание. Вечерите организирахме беседи с по-големи деца и тийнейджъри.  На тях освен упражняване на английския език, обсъждахме и житейски и социални проблеми, които биха били от полза за интеграцията им в обществото.

По какъв начин доброволческата дейност обогатява лекаря?

Това е въпрос, на който всеки доброволец вероятно ще отговори различно.  Африка предлага участие в множество доброволчески програми в сферата на образованието и медицината, хората там имат огромна нужда от такива знания и грижи.

За някои участници в подобни проекти това е възможност за придобиване на нови знания и опит, а за други личностно израстване и удовлетвореност. В тези проекти се включват не само учители, лекари и медицински сестри, но и много хора с различни професии обединени от желанието да дарят нещо от себе си.

 Аз съм млад лекар и това бе първата ми мисия в Централна Африка. Нямах опит в тази среда и особено в работата с деца.  Избрах тази програма с цел да развия в себе си нови качества, като способността да преподавам и да общувам с малки деца. Всеки доброволец се завръща с променен мироглед и нови идеи. Когато вземеш участие в подобна мисия, усещаш положителното влияние на помощта, която си оказал, върху себе си, колкото и малка да е тя.  Това са вдъхновение, удовлетворение и увереност.

Ние успяхме да увеличим знанията и езиковите умения на малка група деца в нужда и да помогнем за развитието на потенциала им. Видяхме много щастливи лица пред себе си.  Всичко това е нужно и когато практикуваш медицина. В основата на доброволческата дейност, както и в работата на всеки лекар стои човечността и желанието да помагаш на хора в нужда.

Бихте ли препоръчали на Ваши колеги да участват в подобни доброволчески дейности? Защо?

Разбира се. Освен всички изброени по-горе позитиви, мога да добавя- усъвършенстване на способностите за работа в екип, среща с изцяло нови предизвикателства, поставяне на нови цели и усърдна работа в непозната среда.

Бихте ли ни разказали повече за здравната система на Танзания?

В областните градове има по една регионална държавна многопрофилна болница, често недостатъчно обезпечена с кадри и медицинска апаратура. В някои региони има и болници,  поддържани от различни неправителствени или религиозни организации, които също страдат от липса на кадрови потенциал и често предлагат различни доброволчески програми.  

В големите градове, най-вече Дар ес-Салаам има няколко големи  модерни специализирани медицински центрове, като  Regency Medical Centre и Jakaya Kikwete Cardiac Institute, но достъпът до тях е затруднен.

За разлика от развитите страни в Танзания водещи причини за заболеваемост и смъртност са инфекциозните заболявания и паразитози, най-вече СПИН, малария, респираторни  и гастроинтестинални инфекции, засягащи голям процент от всички възрастови групи.

Бихте ли се върнали там на медицинска доброволческа мисия?

Вече правя планове за  следваща моя доброволческа мисия в Африка, но този път може би в регионален медицински център. Такава възможност според мен ще разшири професионалния хоризонт и би довела до израстване на всеки лекар.

Чрез усвояване на нови,  непознати за лекарите в Европа, методи на работа и лечение, при заболявания типични за географския район като СПИН, малария, филариоза и др.  Така, че имам следваща цел – участие в медицинска програма, в райони с ограничен медицински ресурс и население с труден достъп до здравни грижи.