Когато минат години ще разказваме на поколенията за поведението на българската държава и държавници именно така: „Скъпи дечица, ето така не се прави!“.
Да обявиш гордо, че отваряш „всичко“ на 21 декември, а яслите и детските градини „вероятно“ от 14 декември си е чиста форма на политически популизъм. Не поради медицински съображения, нито от икономически. А чист популизъм. Трябва да си харесан, защото скоро пак ще търсиш подкрепа, а този път ще е още по-трудно (вероятно най-трудно).
През март-април месец ние имахме мерки. Имахме и доверие от болшинството. А вероятно имахме и пари. Сега гледката е съвсем различна. Но как се стигна до това? Ами с шикалкавене и с объркване:- „Маски да има!“ – „Маски да няма!“ – „Маски да има само там и там“.- „Коридор да има!“ – „Нека са два!“ – „Нека да е само втория“ – „Махаме ги!“ – „Връщаме само един“- „Няма да затваряме!“ – „Ще затворим!“ – „Ще затворим за 3 седмици!“ – „Ще затворим за 2 седмици!“ – „Затваряме за 2 седмици, ама друго отваряме!“.
И така от една заповед през отмяната й, до друга заповед, която е същата като първата, но различна на тълкуване, всичко „стана паприкаш“. В момента същото се случва и с ваксините. Наистина останаха гълъбите и кучетата да питаме и ще имаме всички „гледни точки“.
Т.е. ние нагледно показваме как да водиш „война“ с вируса не се прави. Представете си ако наистина водихме война – нападат ни, ние затваряме. Решим да отблъснем малко от врага и отваряме всичко. Звучи тъпо, нали?
Поведението на българските управници в момента наподобява затлъстял човек, който е отишъл на фитнес. Направил е някакво подобрение след 2 седмици. Вижда леката, но хубава промяна с организма и тялото си. И тогава, когато трябва да продължи се отказва.
По същия начин ще се случи и сега. Болниците ни, които не си вкарвайте филма, че по време на локдауна са достигнали нивото на обслужване и персонал западноевропейските такива отново рязко ще почнат да се задъхват и отново ще почнем да се питаме „ама как така…“.
Е ми ей така – в Германия и Италия затварят за Коледа с цел превенция (защото бяха ужилени по-рано, когато разчитаха на пожелания), ние тук – „до 3 семейства“, защото психиката. Ако толкова се мислеше за психиката на хората нямаше да се разиграва този театър „иди ми – дойде ми“. Щяха да се въведат мерки и да се спазва стриктно за контролът им. А не да бъдат писани половинчато, не да са недодялани и да будят в пъти повече въпроси, отколкото отговори.
И всичко това заради едните гласове през март? Тъжно. Отвратително.Който каквото и да ви говори (било то от джипка отиваща в мантинела или не) ситуацията не е розова. В Пазарджик медици апелират да им се помогне, в Северна България студентка сменя рейсове, за да е доброволец в две болници. Учители и медици продължават да измират от „грипчето“. Но ние ще отворим. Мхм.
Скъпи деца, има една поговорка „Не пикай срещу вятъра“. С отварянето на 14.12 (на ясли и градини) и на 21.12 (на „всичко“) точно това направихме – пикахме срещу вятъра.
Даниел Георгиев
