Д-р Улрике Сент е медицински директор на фармацевтична компания Sanofi и по време на Националната научно-практическа конференция по обща медицина тя изнесе презентация посветена на най-новия гайдлайн на Немското респираторно дружество за диагностика и лечение на възрастни с остра, подостра и хронична кашлица. Създаването на този гайдлайн е отнел 9 години и в него са ангажирани 8 независими експертни организации.
Д-р Сент, еднакво ли кашлят хората по света?
Работата ми основно ме е фокусирала в остратата кашлица, както и най-разпространените форми. Терапията на хронични кашлици като ХОББ и астма, чиито медикаменти се изписват с рецепти, е извън моята професионална област. Ако вземем предвид проучвания, правени в Обединеното Кралство, САЩ и Германия, се забелязва, че епидемиологията и патофизиологията на най-честите вируси, причиняващи остра кашлица, е еднаква. Когато става дума обаче за хронична кашлица, особено хронична идиопатична кашлица, тогава прави впечатление, че жените в развитите страни кашлят повече. При инфекциозните заболявания се наблюдава известна разлика между Източноевропейските и Западноевропейските държави. Говорейки за обичайната кашлица при вирусни инфекции, то тя изглежда еднаква в целия свят.
Какво променя и какво дава гайдлайнът?
От една страна гайдлайнът дава на всеки лекар, общопрактикуващ, тесен специалист или фармацевт ясни препоръки какво да прави, които са базирани на най-новите проучвания. Зад един гайдлайн стои множество публикувани изследвания и проучвания, които човек сам трудно може да проследи и да асимилира.
Колко гайдлайни има за кашлицата?
Много са, но по отношение на острата кашлица CHEST имат гайдлайн от 2016г. в САЩ, който е променян само в някои аспекти. Австралия работи усилено в тази насока, както и Британската асоциация, а на европейско ниво Европейското респираторно дружество изкара гайдлайн, но той се занимава основно с хроничната кашлица.
С какво е различен гайдлайнът, който представихте?
Красотата на този гайдлайн е в това, че за него са работили не само пневмолози, но и физиолози, патофизиолози. А новите научни аспекти в него са заложени по отношение таргетирането на нови рецептори; там е събрано цялото познание и е представено за първи път като кашлична хиперсензитивност. В гайдлайнът става ясна цялостната картина при различните видове кашлица, разделени чрез тяхната продължителност като основен критерий за диагностика и терапия, но и не само. Например, имаме много стриктна препоръка да не се лекува кашлица при възрастни с антибиотик. Другото ново е въвеждането на тази кашлична хиперреактивност, представянето на този нов рецептор, които се свързват с Р2 пуриновите рецептори. На тази база се представя клинично проучване върху етиологията на идиопатичната хронична кашлица, за да позволи на учените да таргетират тези рецептори и да разработят нови лекарства, тъй като в последните 10 години нямаше почти нищо клинично значимо, което да съобщим. Тези и още неща правят този гайдлайн доста интересен.
Имате предвид, че има надежд за пациентите с хронична идиопатична кашлица?
За хроничната идиопатична кашлица има вече някои нови молекули, които са във фаза ІІІ проучване. Те таргетират тези пуринови рецептори. За хората, които страдат от това заболяване от години ще е истинско облекчение, тъй като наистина до скоро нямаше решение.
Документът е немски. Смятате ли, че ще получи бърза приемственост навсякъде?
Гайдлайнът е публикуван в Германия и е на немски език. Но това е документ, базиран на науката и всеки може да се позовава на него. Гайдлайните обикновено не действат единствено на национално ниво. Също така научната общност, свързана с този документ, действа в различни държави.
Молекулите, заложени в гайдлайна, има ли ги навсякъде?
Да, това би могло да е проблем. Аз исках да наблегна върху две молекули, защото често към нас се обръщаха общопрактикуващите лекари и специалистите с въпрос Защо в гайдлайните не се споменава за Ambroxol и Dextromethorphan, но това не е заради липса на данни за ефикасност на молекулите, а заради твърде старите данни. Това са молекули, експлоатирани още отпреди 70-те и в съвременните база данни просто не се откриват. В новия гайдлайн вече присъстват с базирани на доказателства ефективност и ясна препоръка за употрембата им.
Бихте ли дали повече информация за тях?
Ambroxol (Mucosolvan©) е лицензиран от десетилетия експекторант за остра и хронична кашлица, причинени от вируси и настинки. Това е лекарство, което е секретолитично и муколитично, докато Dextromethorphan е с централно антитусивно действие, разработен специално за суха кашлица и такава, за която не е нужно секретолитично действие.
Гайдлайнът е за възрастни. Голяма ли е разликата в подхода при деца със сходна симптоматика?
При децата има определени състояния, за които антибиотиците са индикирани. Те просто развиват различни заболявания, при които може да има и бактериален процес.
С антибиотиците като цяло трябва да се внимава, защото само след 10 години антибиотичната резистентност ще се превърне в огромен проблем с глобален мащаб. При вирусни състояния няма логика да се предписват антибиотици.
SABG.MUCO.20.01.0011//02/2020
Анелия Николова
