На 12 и 13 март 2019г. в Правец се проведе семинар на тема: Превенция и надзор на ОРЗ и грип. Профилактични програми. Антиваксинални настроения в обществото.
Събитието беше огранизирано от Българско сдружение по иновативна медицина със съдействието на SECID (Център за наблюдение и контрол на инфекциозните болести в Югоизточна Европа), СЗО – офис София, Министерство на здравеопазването и Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Доц. Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор в Министерство на здравеопазването , даде интервю, специално за Medical News, медиен партньор на събитието.
Доц. Кунчев, как бихте определили нивото на имунизационния обхват в България?
Колкото повече обобщаваме, толкова по-малко точни сме и ако трябва да говорим за основните ваксини, като например тези срещу морбили, срещу полиомиелит, то нивото на имунизационния обхват е различно и има известни разлики между регионите на страната.
При приемите е много видима разликата, защото в колкото по-ниска възраст са те, толкова е по-добър обхватът. За ваксините, които се правят до изписването от родилния дом – срещу туберкулоза /БЦЖ/ и срещу хепатит Б, той достига до 98 % . За щастие повечето ваксини се правят в ранната възраст до 1.5 години, но има реимунизации в по-голяма, където обхватът рязко спада.
Например за реимунизацията срещу тетанус и дифтерия, която се прави през 10 години при възрастното население, имунизационният обхват достига до 40 – 50%, което е ниско.
По отношение на комбинираната ваксина срещу морбили, рубеола и паротит, която се прави на 13-месечна възраст, обхватът е между 91 и 94%, не е лош, но все пак е под необходимия от 95 %, който осигурява защита на обществото и създава невъзможност за развитие на епидемии.
При реимунизацията на 12 години има области в България с около 80% имунизационен обхват, средно 86%, което не е достатъчно. Усилията ни са насочени към това да открием тези деца.
Каква е ситуацията в момента по отношение на заболеваемостта от морбили? Краят на месец февруари тази година, беше отбелязан епидемичен взрив.
Масовото начало беше поставено в детското отделение на болницата в Разлог, тъй като там бяха диагностицирани първите случаи, там са направени масовите контакти и в резултат на това се разболяха голям брой деца.
Отделно от това, ние осъществяваме внос на вируса непрекъснато, тъй като през последните няколко години страните около нас бяха много силно засегнати – Румъния, Сърбия, Гърция, сега и Македония. Всички случаи на морбили бяха внесени отвън. Сега обаче вече има и местна циркулация. Засега 98% от случаите са ограничени предимно в Разлог, Банско, Добринище, Ихтиман, Сливница, Самоков.
Конкретно за ситуацията, ни направи впечатление оправданието на някои от общопрактикуващите лекари, че в рамките на година и половина детето непрекъснато е имало някакви признаци на заболяване и не било ваксинирано, което е трудно да се приеме за истина.
Да, има някои деца, които често боледуват. Част от тези леки заболявания не са противопоказания за имунизация, но дори и да са, ако си настоятелен няма как в рамките на една година и половина да не намериш светъл период, в който да направиш имунизацията.
Всичко зависи от това колко неимунни лица ще намери вируса и тъй като при това заболяване контагиозният индекс е много висок, ако той намери неимунно лице, шанса да го разболее е огромен. Така че ситуацията е нещо като полеви тест за страната, ако мога така да се изразя, колко работа са свършили общопрактикуващите лекари, колко са били разумни родителите и са водили навреме децата за поставяне на ваксини.
Всеки един пропуск в случая ще бъде наказан, тъй като циркулиращият вирус на морбили ще намери неимунизираните лица и ще ги разболее.
Как оценявате идеята първата имунизация срещу морбили да се направи преди 13-месечна възраст, с оглед на ситуацията в момента?
Обмисляли сме го, направихме консултации с експерти на СЗО. Те твърдят, че е възможно възрасттта да падне с 1-2 месеца надолу, но като цяло масовата практика в европейските страни е, ваксината срещу морбили, паротит и рубеола да се прави на 13 и над 13-месечна възраст.
Наистина една трета от случаите са в подимунизационна възраст, което не е малко. При тези случаи трябва да се мисли за защитата на засегнатите чрез чисто изолационни мерки, да не правят контакт с болни лица, съответно да не се разболяват, да не посещават страни с широко разпространение на морбили.
Кои са основните фактори, според вас, поради които родителите не ваксинират децата си?
Няколко са факторите. Ако говорим за ромската група, там няма антиваксинални настроения, а по-скоро има голяма мобилност и трудно намиране на децата.
По отношение на антиваксиналните движения в големите градове, то това са страховете и заблудите на майки, които разчитайки на информация от интернет, явно са уплашени от някакви нежелани реакции и някаква изкривена информация за рискове, което ги кара да се колебаят и да не правят имунизацията.
Фактът, че фейсбук преди няколко дни реши, че ще се въведе много строга рестриктивна политика на лъжливи новини и то специално за ваксините, е положителен и според мен беше крайно време да има такава мярка.
Доц. Кунчев, според Вас, ефективни ли са мерките спрямо родителите, чиито деца не са ваксинирани?
Мерките са ефективни, но не разчитаме толкова много на това. Моето лично убеждение е, че майката се старае да направи най-доброто за своето дете. И ако тя е убедена, че ваксинацията е добра за него, то тя ще я направи. И няма да са петдесетте или стотелева глоба нещото, което ще я накара.
Разбира се, ако има пълно неразбиране и негативизъм, статистиката от миналата годинапоказа, че сме направили актове на 112 родители за отказ от имунизация, но пак казвам, не би следвало това да е основната мярка, предпочитаме да ги убедим, че това е полезно за здравето.
Какъв е пътят напред, на фона на европейския ваксинационен план за действие?
Хубаво е, че въпросът за имунизациите добива все по-голяма обществена значимост и вече е на вниманието не само на експерти и на Министерство на здравеопазването, а и на високо политическо ниво. СЗО обяви 10-те най-големи заплахи за общественото здраве и антиваксиналните движения бяха една от тях.
Много от страните приемат такива планове, за съжаление обаче, практиката невинаги съвпада с нашите желания. Например, още през 2015 година Европа трябваше да е свободна от морбили, но както виждаме това все още не е факт.
По подобен начин стои и въпросът за полиомиелита – да бъде изкоренен като цяло от лицето на Земята. Засега той продължава да е проблем, най-вече в Афганистан, Пакистан, Нигерия. Единственото, което може да свърши работа в случая, е високият имунизационен обхват. Ако осигурим такъв с ваксините, ще стигнем и до целта.
Ще има ли скоро ваксина срещу варицела на българския пазар?
За съжаление, желанието ни това да стане бързо, не може да се осъществи, защото фирмите нямат възможност да доставят количества по-рано от 2021 г. Ние ще направим опит да я включим в списъка на предпоръчителните имунизации.
Как оценявате имунизационния обхват сред лицата над 65 – годишна възраст?
Значително по-нисък. С отпадането на т.нар. цехово здравеопазване, когато тези имунизации са се правили от цехови лекари на място на работа и се е осигурявалодоста по-добро покритие. Сега вече това зависи изцяло от съзнанието и активността наобщопрактикуващите лекари и съответно на лицата.
Относно противогрипната ваксина, това което направихме е, че януари месец тази година се прие национална програма, която да осигури достъп до безплатна ваксинация, засега само за хората над 65 – годишна възраст.
Програмата ще започне да действа от сезона 2019/2020 г. Включваме се към почти всички европейски страни, които вече са го въвели, тъй като по всички критерии това е най-рисковата група и за тях едно заболяване от грип води до най-тежки последици.