Националното сдружение на частните болници планира да обжалва Националната здравна карта веднага, след като бъде обнародвана в „Държавен вестник“, съобщи председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев.

По жалба именно на сдружението Върховният административен съд отмени здравната карта на д-р Петър Москов и се наложи сегашният екип на здравното ведомство да изработи нова. Тя беше приета през седмицата от Министерския съвет и предвижда съкращаване на сегашния брой легла в болниците с 5400.

Д-р Болтаджиев припомни, че предишната карта е отменена по процедурни причини и не се е стигнало до разглеждането й по същество.

„Бихме искали да докажем, че здравните карти нарушават правото на здравеопазване на българските граждани по Конституция, не са съобразени с европейските регламенти за свободно движение на хора и ще доведе до тежки проблеми за гражданите. Проблемът е, че и в случая няма да може да се стигне до разглеждане на вредността от картата, защото тя ще бъде отменена отново с мотиви за незаконосъобразност за нарушение на процедурата“, каза д-р Болтаджиев.

Според него първата причина новата карта да отпадне е това, че липсва анализ на въздействието й върху пациентите, лекарите и лечебните заведения, липсва и анализ дали документът е в синхрон с европейското законодателство няма и икономическа обосновка.

По време на обществените дискусии по картата стана ясно, че Националното сдружение на общините и Българският лекарски съюз също са против документа, тъй като не е било взето мнението на областните комисии по картата, в които те участват. Националната комисия по здравната карта, която се оглавява от министъра, е внесла свой проект за картата в правителството и какъв точно е вариантът ще стане ясно след обнародването й.

Как се борави с картата

Веднага след като правителството прие документа, здравният министър Кирил Ананиев е отправил препоръки към лекарския съюз и здравната каса как да „четат“ здравната карта. Обикновено, след като бъде приета някаква промяна, която касае Националния рамков договор с лекарите за стойността и обемите медицински услуги, тя влиза в сила с анекс към договора, ако лекарите са съгласни. В момента повечето лечебни заведения сключват договори със здравната каса със задна дата от 1 април. Затова се очакваше здравната карта да влезе в сила от 1 април 2019 г. Оказва се, обаче, че клиниките ще получат анекс към договорите си, съобразен с картата.

Малко по-малко лимитиране

В писмото си министърът отбелязва, че изпълнителите на болнична медицинска помощ, както и досега съобразяват приема на пациентите с капацитета на лечебното заведение, разписан като брой и вид болнични легла. Това е текст от рамковия договор, с който се узаконяват лимитите.

Новият текст е, че клиниките не трябва да се ограничават по нива на компетентност. Това означава, че няма да съществува лимит и на тази основа, както е предвидено в картата.

В препоръките е записано още, че когато една болница изпълни лимита си 100%, районната каса ще трябва да извърши внезапен контрол и освен това, че ако касата няма да плаща, ако се надвиши 100% използваемостта на леглата в една болница. Министерството е припомнило още, че в рамките на второто заседание на Националната комисия по приемането на Националната здравна карта подуправителят на НЗОК и представителите на БЛС са изразили пълна подкрепа за този текст.

„С изискванията за легла и компетентност съвсем щяха да объркат болниците. Това, обаче, не означава, че действието на картата не остава. А в този си вид тя е порочен финансов механизъм за допълнително ограничаване на пациентите. Касата плаща на преминал пациент, а с картата се ограничават леглата, за които плаща и съответно – приемът на пациентите“, казва Болтаджиев.

Източник: в. „Капитал“