В рамките на Българската IBD академия, провела се на 17 март в хотел „Арена ди Сердика”-София с основен гост-модератор проф. Субрата Гош от Бирмингам, проф. Искрен Коцев от УМБАЛ „Св. Марина”-Варна изнесе лекция на тема „Неблагоприятни прогностични фактори и тежест на болестта при IBD”.
„Когато говорим за прогностични фактори при възпалителни чревни заболявания, няма как да не споменем програмата “IBD Ahead”, чиято цел е оптимизацията на обективното мониториране и на конвенционалната терапия и въвеждането на персонализирана грижа за всеки пациент”, уточни проф. Коцев и допълни, че е необходимо възможно най-ранното въвеждане на ефективни медикаменти, особено при случаи с лоша прогноза.
Програмата “IBD Ahead” приключва през 2014г. като в нея е включен екип от целия свят, разпределен в 43 държави, сред които и България.
„Накрая, след обстойна библиографска справка на множество трудове, особено по-актуалните от последните няколко години, се взеха консенсусни решения за оптимизация на подхода към лечението на IBD, а именно да се търсят лошите прогностични фактори.”, каза проф. Коцев и добави:
„Ясна е нуждата от определяне на прогностичните фактори за вземане на терапевтични решения спрямо всеки отделен болен. Обаче, равнището на изследователската доказателствена медицина не е достатъчно, за да подпомогне и да валидира употребата на тези предиктори и в последствие да подобри изхода. Просто нямаме това време за проследяване.”
Специалистът се спря на естествения ход на заболяването при повечето пациенти с IBD, обяснявайки че след един тласък на болестта следва привидна ремисия. Въпреки това съществува минимално възпаление с последствия фибротични промени, фистули и абсцеси. Тази промяна в структурата на гастроинтестиналния тракт води до налагането на хирургична намеса.
„Кога да се започнат биологичните лекарства, тази новост от последните години? Най-простият отговор е възможно най-бързо, тоест в ранния период след поставянето на диагнозата и преди развитието на усложнения”, заяви проф. Коцев.
„Предсказването ни помага да индивидуализираме подхода при тези болни, да предвидим прогресията на заболяването и възможните странични ефекти от терапията.”, допълни той.
„Кои прогностични фактори да използваме? Разполагаме с разнообразни клинични и лабораторни маркери за предикция, но ключовите са няколко. При болест на Крон това са ранната възраст на развитие на болестта, илеалната или илеоколичната локализация, локализация на възпалителните изменения в горните сегменти от ГИТ, наличието на дълбоки разязвявания, тежка ректална болест, както и стенозиращо поведение на заболяването. Пушенето предсказва нужда от по-масивна терапия и по-бърза прогресия към усложнена болест и нужда от хирургична намеса”, разясни той.
От друга страна, при язвения колит неблагоприятните предиктори по отношение на повишения риск от колектомия са мъжкия пол, младата възраст, екстензивния колит, панколитът и честите тласъци на заболяването и склерозиращият холангит, налагащи лечение с кортикостероиди или хоспитализация.
За финал, проф. Коцев обясни, че рисковите фактори за развитие на дисплазия и на колоректален карцином при дебелочревна IBD са продължителността и обхватът на болестта и наличието на първичен склерозиращ холангит.
Той подчерта, че в основата на това стои персистиращата хистологична активност на болестта, която може да бъде повлияна чрез подходящо преценена и индивидуализирана терапия.
Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News
