На 2 декември Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари организира научно-практическа конференция на тема „НРД 2018- мисията (не)възможна“. Форумът се проведе на ниво 2 в Националния дворец на културата в столицата, а специално за Medical News д-р Георги Миндов, председател на ДСОПЛ сподели впечатленията си от изминалото събитие.
Д-р Миндов, може ли да дадете повече яснота какво представляват проверките от НЗОК?
Проверките от НЗОК, обикновено съвместно с РЗОК, биват планови и по подаден сигнал. Когато е по сигнал се създава тема на проверката и се търси конкретно, а когато една проверка е планова, лечебното заведение се проверява по всички зададени показатели – обурудване, дейност, документиране на дейността, удовлетвореност на пациента, която може да бъде проверена чрез анкетни карти за пациентите. Като цяло важното е това, което е договорено между съответното лечебно заведение и органът, който заплаща услугата, да съответства по количество, обем и качество, на това, което е заложено в рамковия договор. Важно е колегите да следят тези договори, защото всяка година тези критерии относно наредби, диспансеризация, обурудване, проефилактични прегледи, се менят. Всяка проверка следва точен регламентиран алгоритъм, който бива предоговарян за съответната година и общопрактикуващите лекари е добре да се запознаят с правата на проверяващите. В крайна сметка, всяка една проверка цели да се подпомогне работата на лекаря и да се изчистят пропуските, за да се предотврати трупането на грешки, които биха влошили качеството на услугата.
Какви санкции може да наложи НЗОК и съответно РЗОК?
Всяко едно нарушение е фиксирано рамките на договора, като минималните санкции са от 50лв., като е останала и мултиплицираната санкция, т.е. една санкция може да се мултиплицира по броя хора, при които е направена и по този начин да доведе до големи стойности. Ние се борим това да отпадне, за да не бъдат колегите наказвани за един и същ и вид нарушение, поне при първо осъществено такова. Редно е, според нас мултиплицираните санкции да се прилагат при вторичен контрол и персеверация на нарушението, а при по-леки нарушения, например при технически грешки, да се правят само предписания. Факт е, че е много сложната нормативна база и постоянно се мени, което води и до появата на пропуски и грешки в работата на колегите. Обикновено добрите лекари са лоши администратори и деловодители и ние трябва да отстояваме това, да имаме време да лекуваме нашите пациенти, за сметка на по-малко време прекарано във водене на документация, за да се избегне това практитката на общопрактикуващите лекари да се превръща в регистратура, където пациентите да идват и да казват „Здравейте, искам да ме изпратите на лекар”. Реално не остава време за медицина от цялата административна работа.
Какво могат да очакват общопрактикуващите лекари от новия рамков договор?
В момента още преговорите са на начално ниво и нищо конкретно не може да се каже. Основният пакет, който сега се разглежда, включва 180 дейности. Ние смятаме, че този пакет, специално откъм административните задължения, трябва да бъде съкратен, т.е. в основен пакет да остане чисто медицинската дейност, тъй като голяма част от административния труд не е заплатен. Друг момент е, че за четири прегледа годишно на един пациент се получават 15лв., което е неоправдано ниска цена и тя не може да гарантира качество на прегледите. Същевременно от общопрактикуващите лекари се изисква висок стандарт на услугата, откъдето идва основното несъответствие. Нашият бюджет бива намаляван всяка година за сметка на парите за лекарства, като това е в нарушение на препоръките на Световната банка за повишаване бюджета на общопрактикуващите лекари. Тази тенденция ще доведе до още по-големи опашки от пациенти, влошаване на достъпа, отлив на млади колеги от специалността и качеството на услугата ще се влоши драстично.
Д-р Петра Василева, Medical News
