Четири клинични признаци- фебрилитет, повишена сърдечна честота, хрипове при аускултация и ниска кислородна сатурация, помагат при диагностицирането на пациенти с пневмония в доболничната помощ.
„Споменатите признаци представляват лесни за идентифициране клинични белези“, обяснява д-р Майкъл Мур от болницата в Саутхемптън, Великобритания.
„Ако предписването на антибиотици се ограничи само до болните с наличен един или повече от споменатите симптоми, това би намалило ненужния прием на тези медикаменти“, допълват авторите в статия, публикувана на 22 ноември в списание European Respiratory Journal.
В хода на кохортното проспективно проучване биват анализирани данните на 28, 883 пациенти за периода между 2009г. и 2013г. , които отиват при своя личен лекар с клинична картина на остра кашлица поради индекция в долните дихателни пътища.
Сред 720-те болни, подложени на образна диагностика в първата седмица от посещението при лекаря, 16% (115 човека) са диагностицирани със сигурна или вероятна пневмония.
Изследоваттелите отбелязват, че специфичните независими прогностични фактори за потвърдена чрез образно изследване пневмония сред кохортата са телесна температура над 37.8°C (отношение на риска [RR], 2.65; 95% доверителен интервал [CI], 1.46 – 4.81), пулсова честота над 100 за минута, (RR, 1.90; 95% CI, 1.12 – 3.24), хрипове при аускултация (RR, 1.82; 95% CI, 1.12 – 2.97), и кислородна сатурация под 95% (RR, 1.73; 95% CI, 0.98 – 3.06).
Общо 86.1% (99/115) от пациентите с пневмония имат един от посочените симптоми. Други фактори като пол, възраст, тютюнопушене и анамнеза за минала инфекция на долните дихателни пътища, не дават предиктивна информация за диагностициране на пневмония.
Авторите отбелязват, че предишни проучвания са установили, че фебрилитетът, хриповете и повишената сърдечна честота насочват към налична пневмония. Въпреки това, за разлика от най-добрия приет до момента диагностичен модел, наличието на секреция от носа не се счита за сигнификантен белег в рамките на настоящото изследване. Въпреки това, включването на резултата от пулсовата оксиметрия е полезно в клиничната практика, което е потвърдено и от други ретроспективни изследвания в условията на доболничната помощ.
Изследователите обръщат внимание и на ограниченията в проучването, най-вече сравнително малкият брой пациенти от кохортата, подложени на образна диагностика, както и фактът, че именно тези болни са в по-тежко състояние от останалите, което е наложило извършването на допълнителното изследване. Това има за резултат по-малко съобщени случаи на рентгенологично потвърдена пневмония в кохортата като цяло, както и отдаване на твърде голямо значене на четирите клинични признаци.
Имайки предвид споменатите ограничения, авторите предупреждават, че въпреки че пулсоксиметрията има голяма роля в диагностиката на пневмонията, по-нататъчните изследвания включват внимателна оценка, включително образно изследване на гръдната клетка.
Използван източник:
- Moore M, Stuart B, Little P Predictors of pneumonia in lower respiratory tract infections: 3C prospective cough complication cohort study European Respiratory Journal Nov 2017, 50 (5) 1700434; DOI: 10.1183/13993003.00434-2017
