На 19-22 Октомври 2017 г. в х-л Рамада, гр. София се състоя XII Конгрес на българското дружество по офталмология. Основна тема на форума бе „Офталмологията- настояще и бъдеще“ с фокус върху последните тенденции в областта. Д-р Мирела Петрова,специализант по офталмология в УМБАЛ „Царица Йоанна“-ИСУЛ даде интервю специално за Medical News.
Д-р Петрова, наскоро приключи XII Конгрес на българското дружество по офталмология. Koи бяха основните акценти от него?
Здравейте! Да, това беше събитие, което ние специализантите, определено очаквахме с интерес. Конгресът се проведе от 19.10 до 22.10, успешно съвместявайки едни от най-интересните и бързо развиващи се аспекти в офталмологията.
Разискваха се както вече добре утвърдени методи, така и най-новото, което науката може да предложи в терапията на очните болести в днешни дни. Част от основните теми бяха витреоретинна хирургия, рефрактивна хирургия, травми и увеити, ендофталмити, глаукома, детска и невроофталмология. Представени бяха изключителни доклади, обобщаващи резултатите, получени от колеги, по време на задълбочен научен и клиничен труд.
По време на Конгреса се проведе и IV Българо-немски симпозиум, съвместно с Немското офталмологично дружество.
Какво Ви напвари най-голямо впечатление от събитието?
Друга част от конгреса, която впечатли не само специализантите като мен, но и дългогодишни специалисти, бяха обучителните курсове.
Проведоха се следните курсове – Оптична кохерентна томография; Кератоконус; Окулопластична хирургия. По време на курсовете се припомниха базисни понятия и принципи, които определено бяха необходим фундамент, за тепърва започващите специализацията си. Друго събитие, което събра много позитивни отзиви по време на конгреса, беше курсът за медицински сестри – Спешни състояния в офталмологията.
Какви са ежедневните дейности и задължения на един млад лекар в Клиника по очни болести?
Не смятам, че ежедневието на младите лекари в клиниките по очни болести се различава значително, от това на колегите в други отделения. При нас денят започва традиционно – рапорт и визитация, като се опитваме да се организираме така, че да не изостанем със задачите още в ранните часове на деня. Всъщност може би точно това е едно от основните задължения на младия лекар – да се научи да разпределя и запомня всичко, което трябва да свърши. Това си е, както го наричат, „мултитаскинг“ на съвсем ново ниво.
След изброеното, денят ни има три варианта за развой – работа в клиниката, където се провеждат основните изследвания и манипулации на лежащо болните, работа в планов кабинет, където се извършват първични прегледи и планов прием на болни, или влизане в операционна. За мен лично последното винаги е било по-примамливо.
Според Вас на какво ниво е българската офталмология спрямо европейската?
Според мен българските специалисти са на едно изключително добро ниво, не отстъпвайки в знанията и амбициите си на колегите си в останалите европейски държави. Това, от което се нуждаят е „поле за изява“, с необходимата за това материална база. Друго, което прави впечатление, е изключителния хъс и, смея да твърдя, „свирепата“ подготовка на специализантите в Европа.
Вниманието и времето на специалиста, които те получават по време на специализаията си, е това, което ме впечатли най-много по време на специализантският курс, който посетих това лято в Барселона.
Определено младите лекари трябва да намерим начин, за да ги „догоним“ още в ранните си специализантски години, за да имаме равен старт като млади специалисти.
