Пациенти с болест на Грейвс на дългосрочна терапия с метимазол (Methimazole) в ниски дози са със значително по-малка вероятност от релапс в сравнение с краткосрочното лечение, но същевременно без страничните ефекти, характерни за продължителното приложение, става ясно от резултатите от рандомизирано изследване.

„Според нашите резултати нискодозовият метимазолов режим за 60 до 120 месеца е безопасен и ефективен метод за лечение на хипертиреоидизъм на Грейвс“, обяснява д-р Ферейдун Азизи от Института за ендокринни заболявания към Медицинския университет в Техеран, Иран по време на годишната среща на Американската асоциация за тиреоидни болести на 19 октомври.

В хода на своето проучване, иранските учени подбират 302 пациенти с първи епизод на хипертиреоидизъм на Грейвс , които биват първоначално лекувани с метимазол за 188 ± 2.2 месеца.

На 18-тия месец, 258 участници са разделени в две групи- в първата (n = 130) лечението продължава, а във втората (n = 128) терапията е спряна.

Сред първата група, 115 пациенти продължават приема на метимазол за поне 60 месеца, като средният период на лечение е 96 месеца.

Пациентите и от двете групи са проследявани в продължение на 48 месеца след края на терапията. Сред тези на краткосрочно лечение, при 29% се наблюдава релапс в първите 12 месеца от края на лечението, сравнено с 3.3% от пациентите в първата група.

На 48-мия месец от края на терапията, общо 51% от болните на краткия режим и 16% от тези на дългия претърпяват релапс (р<0.001).

Средното време до достигане на повторна симптоматика е 6 месеца при групата на краткосрочно лечение и 11.5 месеца при пациентите на дългосрочна терапия.

Водещите рискови фактори за релапс при краткотрайното лечение са мъжкия пол, обема на шитовидната жлеза, серумните концентрации на TSH, на рецепторините антитела TRAb и полиморфизъм по HLA. Що се отнася до дългосрочната терапия, рисков фактор е само концентрацията на свободен Т4 в серума.

Дневната доза на метимазола трябва да задържа концентрацията на TSH в нормалния диапазон.

„По-голямата част от пациентите на дългосрочна терапия приемат по-малко от 5mg метимазол и само някои от тях имат нужда отдве до три таблетки седмично, което навежда на мисълта, че може би съществува отговор спрямо приема на медикамента“, заявява д-р Азизи.

Сред страничните ефекти са кожна реакция при 14 пациенти и повишени концентрации на чернодробните ензими при двама болни.

„Новината, че след 18 месечно лечение няма значителни странични ефекти е много обнадеждаваща“, допълни той.