Британското дружество по гастроентерология (BSG) и Асоциацията на хирурзите занимаващи се с горен гастроинтестинален тракт от Великобритания и Ирландия публикуваха съвместни препоръки относно извършването на горна едноскопия.
Авторите на гайдлайна целят цялостното подобрение на начина по който се извършва процедурата и на качеството на получения образ, паралелно с намаляване на риска от недиагностициране на zлокачествено новообразувание.
„През последните 10-15 години наблюдавахме голям напрeдък в извършването на колоноскопиите в Обединеното кралство, но качеството на гастроскопиите остава практически същото“, заявява д-р Андрю Вийч от Националния тръст за предоставяне на здравни услуги в Улвърхамптън.
Сред изискванията на двете асоциации са пълното информиране на пациента за намерената находка преди неговото изписване, щателната подготовка преди процедурата, включително оценяване на профила на безопасност на всеки медикамент спрямо състоянието на болния.
„Само добре обучен ендоскопист с необходимата подготовка може да извършва езофагогастродуоденоскопия, а таргет на всички специалисти в областта трябва да бъде извършване на минимум 100 такива процедури годишно за покриване на стандарта“, обясняват авторите.
„Една от основните цели на изработените от нас препоръки е да се подобри ранната детекция на стомашния карцином, а основното, което би подобрило цялостния резултат е по-добрата мукозна визуализация“, допълва той.
Освен това е задължителна работата със системи за ендоскопия с голяма разделителна способност, с опцията за правене на снимки в реално време и наличие на пълния набор инструменти за взимане на биопсия. За осигуряване на цялостен преглед, клиницистите трябва да извършват процедурата отбелязвайки предварително изготвени по списък анатомични ориентири.
Задължителното предоставяне на изображения след изследването изисква от клиницистите да извършат щателно почистване на мукозата преди направа на снимката, а комбинацията от инсуфлиран въздух, аспирация и почистване на лигавицата гарантира адекватна визуализация. Употребата на муколитични агенти спомага за отстраняването на всички остатъци от пяна и слуз.
„Няма как да открием малките полипи в непочистено черво, но въпреки това не отстраняваме слузта от горния ГИТ, когато търсим патологични изменения“, заявява д-р Вийч.
Цялостната езофагогастродуоденоскопия би трябвало да отнема 7 минути, през които ендоскопистът оценява всяка забелязана лезия и нейната локация спрямо анатомични ориентири и взима материал с прицелна биопсия. В някои случаи това изисква седация или аналгезия, които трябва да бъдат постигнати съгласно препоръките за безопасно изпълнение.
Авторите съветват за използването на интравенозна седация или топични анестетици под формата на инхалаторни спрейове за създаване на комфорт за пациента. По отношение на хистологичната верификация, е необходимо тя да се извърши възможно най-скоро след процедурата, подчертават авторите.
Стандартите за качество спрямо специфични заболявания включваат Баретовия езофаг, язвите на хранопровода, атипичния или в степен „D“ езофагит, хиаталните хернии, еозинофилния езофагит, вариците на хранопровода, язвената болест, стомашната атрофия или метаплазия, стомашните полипи и цьолиакията.
Има малък „но недопустим за пропускане“ риск за малигнен характер на стриктурата на хранопровода и по тази причина трябва да се извърши хистологично изследване преди дилатация. По този начин се избягва дисеминацията на потенциално раково заболяване.
Всяка лезия, която изглежда злокачествена, следва да бъде описана и документирана с изображение, както и да бъде взета биопсия от най-малко шест места.
„Всяко злокачествено образувание на горния ГИТ, намерено в рамките на 3 години след езофагогастродуоденоскопия се счита за диагностична грешка“, заявяват авторите в залючение.
„Препоръчваме екип от специалисти да следи за честотата на POUGIC* и тя да не надвишава 10%, както и да се извършва анализ на индивидуалната работа на всеки ендоскопист“.
* post-OGD upper gastrointestinal cancer – гастроинтестинален рак след извършена езофагогастродуоденоскопия
