Провежданите веднъж на три месеца кортикостероидни инжекции при остеоартрит увеличават загубата на хрущялна тъкан в рамките на две години, без да предоставят клинични ползи, демонстрират резултатите от рандомизирано проучване тип случай-контрола, публикувано на 16 май в списанието JAMA.
„Въпреки че загубата на ставен хрущял не е асоцирана с влошаване на хода на заболяването, тя води до по-чести артропластики и увеличава вероятността за дългосрочно влошаване на функцията на ставата”, пише д-р Тимъти Е Макалиндън от медицинския център Туфтс в Бостън.
Авторите на изследването сравняват клиничния ход на заболяването при две групи от по 70 пациенти на средна възраст 58г., страдащи от остеоартрит на колянната става, придружен със синовит. Диагнозата е поставена със ултразвуково изследване. От февруари 2013г. до януари 2015г. пациентите от първата група биват лекувани с вътреставни инжекции от 40 mg triamcinolone, а тези от другата група- плацебо от инжекции с физиологичен разтвор на всеки 12 седмици за период от 2 години.
За оценка на обема на ставния хрущял и състоянието на тъканите, участниците биват подлагани на ЯМР в началото и в края на проучването.
Сред всички 119 болни, преминали целия курс на лечение, тези на triamcinolone губят два пъти повече хрущялна тъкан от контролната група.
Авторите отбелязват, че находката им се различава от резултатите от по-малко проучване, използващо радиография за оценка на загубата на ставен хрущял.
„Радиографията не изобразява директно хрущяла и е слабочувствителна към промените в тъканта. По тази причина не би могла да отчете дискретните промени в ставните повърхности, които се виждат при ЯМР”, обясняват авторите.
Освен това пациентите оценяват болковата симптоматика по скалата на Ликерт от 0 (без болка) до 20 (нетърпима болка). Групата на терапия с медикамента съобщава за редуциране на болката с 1.2т., което е с 0.64 точки по-малко от резултата при контролата, а именно намаляване на болката с 1.9т. (95% доверителен интервал, -1.6 до 0.29). Нито един от тези резултати не се доближава до клинично значимото подобрение от 3.94 точки.
Важно е да се отбележи обаче, че оценката по болковата скала се извъвшва на всяко тримесечие, а не 4 седмици след инжекциите, когато облекчаването на симптоматиката е най-явно.
При нито една от двете групи не се наблюдава сигнификантно структурно или клинично влошаване на състоянието.
„Всъщност, повърхностните хрущялни неравности стават по-изразени при контролната група, но това се отдава на случайност, тъй като вторичните и полуколичествените изследвания не показват разлики с участниците на терапия.Ефектите от загубата на хрущялна тъкан са статистически значими при другите изследвания”, поясняват авторите.
Нежеланите реакции са сходни при всички пациенти, като НЛР се наблюдават при петима участници на лечение с triamcinolone и при още трима на физиологичен разтвор. При пациентите от контролната група също се наблюдава леко увеличение на концентрацията на хемоглобин тип A1C в кръвта.
Въпреки данните от предишни проучвания за потенциалния терапевтичен ефект на солевите разтвори в ставната кухина, авторите на настоящото изследване настояват, че това се дължи на силния им плацебо ефект.
„Още повече, че темпът на загуба наставен хрущял отговаря на данните при проследяване на процеса без лечение, тоест е много вероятно разликите в скоростта на дегенеративня процес да се дължат повече на вредното действие на кортикостероида, отколкото на благотворно влияние на физиологичня разтвор”, казват изследователите в заключение.
Използван източник:
McAlindon T E, LaValley M P, Harvey W F, Effect of Intra-articular Triamcinolone vs Saline on Knee Cartilage Volume and Pain in Patients With Knee Osteoarthritis 16 май 2017 JAMA doi:10.1001/jama.2017.5283
