Според ново изследване дерматоскопията помага за диагностиката на меланомите, имитиращи себорейна кератоза (SK), иначе трудни за откриване с други методи.
Д-р Кристина Карера от университета в Барселона, Испания, и колектив работят заедно с двама сътрудници по оценката на образи от кожни лезии на 134 пациенти (62 жени и 72 мъже на средна възраст 57г.), лекувани в девет онкологични центъра в Испания, Франция, Италия и Австрия в периода от 2013 до 2014г.
На сътрудниците е предоставена визуализация на образуванията без да знаят, че се касае за вече доказани хистологично меланоми. Те оценяват клинични особености и 48 дерматоскопични белези на всичките 134 изображения и ги групират като SK или не-SK.
В доклада си за списание JAMA Dermatology, публикуван онлайн на 29 март, авторите отбелязват, че при 82% от лезиите се наблюдават дерматоскопични белези за меланома ли не-SK, включително пигментно омрежване (55.2%), синьо-белезникаво воалиране (53.7%),глобули и петънца (50.7%), неравна граница (35.1%) и синьо-черна оцветка (32.3%)
Другите 18% биват определени като себорейна кератоза (SK). Като цяло те са със сквамозна или хиперкератозна повърхност (33.6%), жълтеникав рогов слой (31.3%), подобни на комедон изходни отвърстия (30.5%), и милиароподобни кисти (22.4%).
Според авторите критериите с най-голямо диагностично значение за откриването на наподобяващите SK меланоми са синьо-белезникавото воалиране и неравната граница и пигментното омрежване. По-подробен анализ демонстрира, че само синьо-черната оцветка е начимо асоцирана с правилната диагноза, докато хиперкератозата и неравната граница са независими маркери, доказващи повишен риск.
„Със сигурност дерматоскопията е важен компонент в поставянето на правилната диагноза на кожните лезии и трябва да се предприема от всеки специалист преди да се премине към лечение”, казва д-р Карера.
„В днешно време е недопустимо да се пропусне диагнозата на меланома. Себорейната кератоза е толкова честа и лесна за откриване, че понякога ги лекуваме директно без да обърнем внимание на някои особености, които трябва да се вземат под внимание преди аблация или криотерапия”, допълва тя.
Д-р Карера подчертава, че е задължително познаването на невусите и веруките както от общопрактикуващите лекари, така и от работещите в козметични салони.
„Ключов момент в това изследване е, че едва 82% от SK-подобните лезии са правилно разпознати като меланома чрез дерматоскопия. Така остават 18% неадиагностицирани. Ето защо въпреки че този метод е много полезен, както всичко в медицината, той не дава пълна гаранция”, заявява д-р Дафни Лий от центъра Провидънс Сейнт Джон в Санта Моника, Калифорния.
„Най-важният извод е, че пациентите трябва да бъдат консултирани от опитен дерматолог, който да проследява всяка подозрителна лезия чрез цялостен клиничен подход- от анамнезата, през клиничния преглед и изображение на образуванието. В бъдеще, развиващите се технологии като конфокалната микроскопия ще ни позволят проследяването при по-голямо увеличение без да се прибягва до биопсия“, казва д-р Лий в заключение.
Използван източник:
Carrera C, Segura S, Aguilera P,; et al. Dermoscopic Clues for Diagnosing Melanomas That Resemble Seborrheic Публикувано онлайн 29 март, 2017. doi:10.1001/jamadermatol.2017.0129
http://jamanetwork.com/journals/jamadermatology/article-abstract/2612723
