Според изследване, публикувано в Annals of Surgery, за близо 75% от пациентите в хирургията се предполага, че получават неадекватна и ненужна антикоагулантна профилактика. 

Съгласно актуалните препоръки, всички болни, подложени на лечение в отделенията по обща хирургия трябва да бъдат профилактирани с антикоагуланти за избягване на образуването на тромби във веноните съдове. Според изследователи от Медицинския университет в Юта, Соут Лейк Сити, в някои случаи тези превантивни мерки са не само излищни, но и потенциално опасни. 

Екипът, начело с д-р Кристофър Панучи, твърди, че стандартният подход към всеки болен не винаги е най-добрата терапевтична опция. 

„Един здрав 35-годишен организъм реагира много по-различно от 85-годишен болен с анамнеза за тромбоза. Нашето проучване показва, че има значителен брой пациенти, които са ненужно профилактирани”, обяснява д-р Панучи.

Авторите изследват над 14 000 случая от общо 13 проучвания с цел да определят при кои пациенти прилагането на антикоагуланти носи терапевтична полза. Проучванията включват участници с разнообразна анамнеза и с различен риск от тромбообразуване, изчислен на базата на Карпини скора*. Последвалият анализ показва големи разлики межу пациентите по отношение на вероятността от тромбообразуване. 

Високорисковите участници, които не са подложени на профилактика с антикоагуланти имат 14 пъти по-голям риск за тромбоза от тези с нисък риск, независимо от вида на хирургичната интервенция. 

Обратно, при пациентите с висок риск, профилактирани с медикаментите, има значително по-малка вероятност от възникване на усложнение. 

Въпреки, че тези резултати не са изненадващи, д-р Панучи заявява, че не са били демонстрирани преди. 

Изненадващото в проучването е, че ползата от антикоагулантната профилактика не се отнася за останалите участници, обхващащи 75% от популацията на проучването. Според статистическия анализ, пригалането на тези медикаменти не променя значително честотата на образуване на тромби сред средно- и ниско-рисковите пациенти. 

„Освен ако рискът за всеки пациент не се съпостави с индивидуалните му особености, тази зависимост няма как да бъде забелязана”, отбелязват авторите. 

Ако се елиминира свръхлечението, разходите ще намалеят и ще бъдат избегнати някои усложнения, се отбелязва в изследването.

 „За първи път имаме категорични доказателства за ползите от антикоагулатната профилактика при високорисковите пациенти и същевременно повдигаме въпроса дали е необходима при тези с нисък риск”, казва д-р Пирът Хенке  от университета в Мичиган. 

Получените данни насочват към нуждата от по-нататъшни изследвания, които да докажат дали антикоагулантите са по-ефикасни при някои групи пациенти в сравнение с други. 

„Защо трябва да даваме на пациента някакъв медикамент в случай, че не помага и дори носи потенциална вреда?”, пита проф. Бенджамин Бруук от Университета в Юта. 

„Голяма част от медицинските процедури са стандартизирани, но подобни изследвания ни подтикват да преразгледаме протокола, съобразявайки го с отделния пациент”, обобщава той. 

*Карпини скорът служи за оценка на риска от венозна тромбемболия сред пациентите в хирургията. Той включва 20 показатели и е получен от  проучане, обхващащо 583 пациенти. Представлява сума от стойностите на всички рискови фактори, присъстващи при отделните пациенти и се интерпретира по следния начин:

0-1: Нисък риск

2: Умерен риск

3-4 Висок риск

5: Много висок риск