Д-р Глинка Комитов: Вероятността да имаме съгласие относно НРД е голяма

52 млн. лв е дефицитът на НЗОК за 2017 г., съобщи управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов пред БНТ.

„Това са отложени плащания от 2016 г., които за съжаление трябва да се изплатят от бюджета на НЗОК за 2017 г. И това е в случай, че не слагаме в сметките две други, необходими за плащане към лечебните заведения, дейности, които са за 2015 и 2016 г. Това е дейността, която те са извършили над стойностите, за които са сключили индивидуални договори със съответните РЗОК. За 2015 г. тя е в рамките на 52 млн. лева, а за 2016 г. – 19,5 млн. лева“, поясни д-р Комитов.

През 2015 г. постановление 57 на Министерски съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ е забранявало НЗОК да плаща надлимитна дейност дори и да са оставали средства, допълни той.

„За 2016 г. също имаме голям риск да заплатим тази дейност, въпреки че от януари месец има вече две решения на предишния състав на Надзорния съвет за заплащане на надлимитната дейност за периода април-ноември 2016 г.“, каза д-р Комитов.

Преговорите за Националния рамков договор 2017 текат много интензивно и вероятността тази година да има подписан договор е голяма, уточни още д-р Комитов.

„През 2016 г. нямаше подписан НРД, макар че единствената причина за това беше пръстовия идентификатор и се отиде до решение на Надзорния съвет и административни действия на НЗОК. Имаме само четири проблемни текста в Националния рамков договор, единият от тях е пръстовия идентификатор. Продължаваме да го обсъждаме на ниво Надзорен съвет и управителен съвет на БЛС“, обясни той.

По отношение на пръстовия идентификатор д-р Комитов поясни, че към днешна дата, икономическият ефект от въвеждането му е нулев.

„Нямаме нито загуби, нито икономии. Нужни са обаче поне шест месеца, за да може да се каже какъв ефект има от въвеждането на пръстовия идентификатор. Досега официална информация от предишното ръководство на МЗ, а официална означава, че може да се даде само от управителя на НЗОК, не е давана. Нито писмено, нито устно. Единствената информация, която съм дал е на сегашния служебен здравен министър“, поясни още д-р Комитов.

По думите му най-добрият начин за контрол е този, в който участва пациентът.

„Точно за това сега, по идея на министър Семерджиев, се опитваме да създадем един персонален финансово-аналитичен документ, който да даде възможност от страна на пациента да извършва този контрол, защото в него ще бъде записвано каква дейност му е извършена, когато бъде изписван, заедно с епикризата, и за самите лечебни заведения е добре, защото те ще показват каква е стойността на тази извършена дейност“, каза д-р Комитов и поясни, че така ще може да се събере и реална информация колко точно струват дейностите в здравеопазването.

„Ще можем да направим елементарната сметка, която от въвеждането на този здравноосигурителен модел още не е направена – колко струва цялото здравеопазване, какви пари са необходими и тогава да кажем: основният пакет, който е разписан в съответните закони и наредби, струва толкова пари. Ние събираме чрез здравноосигурителни вноски, чрез данъци еди колко си. Ако има разлика в това има два варианта – или трябва да се свие пакета, за да бъде адекватен на финансовия ресурс, който събира държавата, или да се увеличи финансирането – чрез увеличение на здравноосигурителната вноска, чрез увеличение на процента от БВП или да се въведе доплащане“, допълни той.

Д-р Глинка Комитов заяво, че НЗОК ще обжалва решението на съда, с което се спира прилагането на новите критерии за отпускане на модерното лечение срещу хроничен вирусен хепатит С.

„Ние ще жалим решението на съда, но не в частта за финансовия и икономически ефект от въвеждането на лекарствената терапия за лечението на хепатит С, а само в частта за прилагането й, защото ако ние спрем това, ако не го жалим в тази му част, ще има големи опашки и протоколите много ще се забавят“, каза д-р Комитов.

„Условията, изискванията за лекарствените терапии, включително и тази за хепатит С, бяха вкарвани от подуправителя на надзорен съвет, а те всъщност трябва да бъдат утвърждавани от управителя. Сега съм предложил на Надзорния съвет да ме упълномощи, аз да утвърдя изискванията, съобразено с мненията на националните консултанти по гастроентерология“, допълни той.