Малко ретроспективно проучване предлага, че пациенти с хиперпаратиреоидизъм на продължителна терапия с витамин D2 са с по-малък риск от развитие на хипокалциемия от тези лекувани с калцитриол при еднакъв риск от бъбречна дисфункция.
Д-р Елизабет Стрийтън от Медицинския център към университета в Мериленд обяснява следното:
„Високодозовите режими с вит. D2 с цел лечение на хипопаратиреоидизъм са честа практика в миналото, която почти не се прилага днес поради риска от усложнения- особено бъбречна токсичност и хипергликемия. Този страх се основава на изследвания от 70те години на XXв., в които участниците са приемали високи дози вит. D2 ( над 150, 000 единици дневно), много по-големи от днешните (50, 000- 100, 000 единици дневно).”
„Нашето изследване не намира доказателства за притесненията относно лечението с вит. D2 при това заболяване, тъй като не открихме повишена токсичност на микроелемента спрямо калцитриола и дори открихме повече случаи на хипокалциемия във втората група.”, отбелязва тя.
Както е описано в изданието от 23 януари на Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism, д-р Стрийтън и колектив избират 30 пациенти, страдащи от хипопаратиреоидизъм с давност поне 4 години. 16 от тях биват продължително лекувани с вит. D2, а останалите 14 с калцитриол.
Участниците са на сходна възраст (58.9г. за вит. D2 групата срещу 50.9г. при лечение с калцитриол, p=0.28) и продължителност на лечение ( 17.8г. срещу 8.5г., p=0.076).
Нито един от участниците на терапия с вит. D2 не е хоспитализиран или е потърсил спешна помощ по повод хипогликемия, сравнено с четирима пациенти от групата на лечение с калцитриол, като при трима от тях има повече от едно посещение в спешното отделение.
Няма разлика при двата терапевтични режима що се отнася до хоспитализации по повод хипергликемия (по двама във всяка група), среден серумен креатинин (0.92 срещу 0.98 mg/dL , p=0.71) или среден коригиран (по отношение на албумина) серумен калций (8.6 срещу 8.4 mg/dL, p=0.37).
При пациентите с налични данни няма значителна разлика в заболяемостта от нефролитиаза: един участник в групата с вит. D2 сравнено с нито един от групата с калцитриол (p=0.32).
„Нашата препоръка за клиницистите е да имат предвид вит. D2 при лечението на хипопаратиреоидизъм, особено при пациенти срекурентна хипокалциемия.”, казва в заключение д-р Стрийтън.
Ендокринилогът д-р Вин Тангприча от университета Емъри в Атланта, Джорджия, заяви пред Ройтерс, че както калцитриолът, така и ергокалциферолът (вит. D2) са се използвали в миналото поради липсата на рекомбинантен паратхормон.
„Ретроспективното проучване…предоставя данни, че ергокалциферолът е потенциална алтернатива в случай, че няма други терапевтични решения. Калцитриолът е много труден за дозиране поради краткия си период на полуелиминиране и вероятност от странични ефекти като хиперкалциемия и хиперфосфатемия. Предполагам, че поради това често калцитриолът се дава в по-ниски дози от терапевтичните.”, обяснява той.
Рекомбинантният паратхормон, който наскоро бе одобрен от FDA за лечение на хипопаратиреодизъм „вероятно ще стане златният стандарт”, допълва д-р Тангприча.
Въпреки това, медикаментът е „много по-скъп и труден за предписване, поради сложните процедури за одобрение, през които трябва да преминат лекарят и пациентът.”
