Анатомията е една от най-старите науки. Първите сведения за интереса на древните лекари към анатомията на човешкото тяло датират от около 2000 години преди новата ера. Желанието да разкрият тайните на човешкото тяло и организъм е основният им мотив, за да пристъпят към аутопсия на починалите.

Древните египтяни са познавали добре анатомията на човешкото тяло. На тях принадлежи и най-стария документ – Smith Papyrus, в който Имхотеп описва рака, след това Вавилонския модел на черен дроб, където е описана лобуларната му структура.

Херофил, считан за първият лекар и основател на Александрийската анатомична школа, е роден в Халкедон, древен град в Мала Азия, днешен Кадъкьой – квартал на Истанбул, и е живял от 350-280 г. пр. н. е.

Той, заедно със своя колега Еразистрат, извършва безброй аутопсии и вивисекции на осъдени на смърт и/или екзекутирани затворници. Според Целз и Тертулиан, двамата изследователи са направили повече от 600 вивисекции.  В своето произведение “За пулса”  той описва изследванията си върху кръвотечението от сърцето към артериите, разликите между артерии и вени (най-вече фактът, че при преминаване на кръв през артериите, те пулсират), създава стандарти за измерване на пулса, чрез които диагностицира болестно състояние.

Той открива яйчниците, изследва и други органи, като черен дроб, панкреас, слюнчените жлези, храносмилателният тракт и гениталиите. В книгата си “Акушерство”, Херофил описва фазите и продължителността на раждането. Автор е на поне девет книги (измежду които “За пулса” и “Акушерство”), които за жалост са изгубени при пожара в Александрийската библиотека. За тях често споменава Гален, в своите съчинения.

Изследванията върху кръвта, отвеждат Херофил и до анализите му на мозъка, където той разграничава големия главен мозък от малкия мозък (съот.: cerebrum и cerebellum), при което определя последния като автономна структура със собствени функции. Задълбочава изследванията си върху черепно-мозъчните нерви, като описва оптичния и окуломоторния нерв. Чрез многократната дисекция на очи, открива различни слоеве на очната ябълка: роговица, хориоидея, ирис и ретина. Херофил пръв изразява твърдението, че интелектът се “помещава” в мозъка, а не в сърцето, както и че във вените тече само кръв, а не смес от кръв, вода и въздух.

Еразистрат, колега и съмишленик на Херофил, живял от 304 – 250 г. пр. н. е., вероятно роден на остров Кеа (един от Цикладите), също допринася за развитието на Александрийската анатомична школа.

Той различава вените от артериите, описва подробно клапния апарат на сърцето и прави заключението, че сърцето не е центъра на емоциите и чувствата, както са смятали другите учени, а всъщност функционира като помпа за кръвта. Приема обаче, че по артериите вместо кръв, тече въздух и “пневма”, която е движещата сила за целия организъм, която съживява градивните му частици – тях той нарича атоми.

Според Еразистрат самата “пневма” предизвиква пулсациите на артериите, докато преминава през тях. Твърди, че респираторните движения се извършват от тялото, за да може в артериите да постъпи “пневма”, като при пресищането на кръвта с нея било вредно – предизвиквало възпаление и треска. Той описва венозната и артериалната кръвоносни системи като тясно свързани, въпреки всеобщото мнение, че не са, при което се разграничава от съвременниците си, които смятат, че вените произлизат от черния дроб, а само артериите – от сърцето.

Също така дава наименованията на трикуспидните клапи на сърцето: триуспидална, аортна и пулмонална. Доразвива способностите на Херофил за измерване на различни видове пулс, като го превръща в изкуство. Живее по времето на Селевк I Никатор и е негов личен лекар. Успява да “диагностицира” любовните мъки на принца – Антиох I Сотер, по новата му мащеха, именно чрез измерване на пулса му, в нейно присъствие.

Изследва и нервите, като пръв ги разделя на сензорни и моторни, и дава още по-задълбочени описания на главния и малкия мозък. Според него сензорните нерви са кухи и произхождали от мозъчните обвивки, а моторните произлизали от главния и малкия мозък.

Противно на някои свои съвременници смята, че приетите течности преминават през хранопровода и отиват към стомаха, вместо да минават през трахеята, към белите дробове. Също така поради обичая на скитите да връзват колани плътно около кръста си, за да могат да издържат на глад, той свързва усещането за глад с празния стомах.

Най – забележителните похвати за лечние, които Еразистрат използвал са кръвопускането и очистителните средства. Преди да се стигне до болестно състояние, той препоръчвал на пациентите си да спазват профилактична система от правилен режим на хранене, упражнения, бани (слънчеви, въздушни и водни) и обтривания.

Към изкуството на хирургията, той допринася като изобретява S – образния катетър, носещ неговото име.

През средновековието(от 11-13в. сл. н.е.) като единствено средище на медицината и анатомията в цяла Европа се явява школата в Салерно. В нея се провеждат както дисекции, така и вивисекции.

Цял век преди Везалиус, Леонардо да Винчи чрез научно изследване върху човешки трупове е достигнал до забележителни открития свързани с анатомията на мозъка, на сърцето и др. Той е изучавал възрастовите и половите различия, като това е свързвал с нуждите не изобразителното изкуство. Той е търсел връзката между вътрешните форми и вътрешния строеж на организма.

Първите си изследвания върху човешкия организъм, Леонардо прави  като само наблюдава голям брой черепи. Основната причина за тях е желанието да добие представа за възприемането на информация чрез очите.

Подозира и иска да разбере дали в черепа се сливат възприятията на човека за околната среда. Тази своя дейност той развива за кратко през 1490г. в Милано, но след това бързо се преориентира към други науки като математика, механика, хидрология и геометрия.

Около 1507-1508г. възобновява интереса си към медицината и човешката анатомия и започва да посещава архива на болница “Санта Мария Нуова” във Флоренция, където преглежда документите с медицинските изследвания на пациентите. Поради големият интерес, който проявявал, му било позволено да присъства на аутопсии.

Понякога даже сам извършвал такива. Първата си аутопсия извършва на 100-годишен човек. Това било не само впечатляващо за самия него, но също така улеснило до голяма степен изследванията му, тъй като тялото било с отпуснати и не много еластични структури, както и с малко количество подкожна мастна тъкан и течности. По този начин всички структури можели да се отпрепарират много по -лесно, отколкото при по-младите пациенти.

През 1510-1511г. в Милано, той започва съвместна работа с известният анатом от Павия – Маркантонио дела Торре. Но поради големите си успехи и огромният напредък в изследванията, собственият му асистент го обявява за магьосник и той е принуден да прекъсне изследователската си дейност.

Успоредно с изследванията си и под влиянието на Птолемеевата “Космография” решава да илюстрира част от натрупаното знание в анатомичен атлас. За целта той дисецира повече от 30 мъже и жени, от различни възрасти.

Скиците, свързани с мускулите и нервите, той нарисувал в периода 1505-1510г. Тя се счита за най-значимата, но и за    най – неуспешната, от научна гледна точка, част от колекцията рисунки. За по-добро онагледяване назалавните места на сухожилията, Леонародо ги описва като връзки или  конци.

Много точно са описва и рисува мускулите  на краката, торса, рьцете, шията, раменете и лицето. Представя задълбочените си познанията си върху централната нервна система и черпно-мозъчните нерви.

Следват скиците, свързани с остеологията, съставени паралелно с тези по миология, през периода 1508-1510г., заедно с описанието на костите като поддържаща рамка на “човешката машина”. Да Винчи дава точна представа за плътността и дабелината на костите, за техните измерения, чрез своите рисунки в анфас и  профил. Ставите, той описва като система от лостове.

Леонардо изучава сърдечно-съдовата система на два периода. През първия от тях – 1513 годена, той обръща по-голямо внимание на “съдовото дърво”, като черпи информация по-скоро от писмени документи и дисекции на биволски сърца, отколкото от аутопсии. За жалост, верен на Галенската школа, не прави разработки на нова холерична теория.

Следващият период, продължил до 1515г. се свързва с проучванията на Да Винчи за механизма на работа на сърдечния клапен апарат в подробности. Той успява да измайстори стъклен макет на аорта, използвайки восъчна отливка на голяма артерия от бивол. Прави описание на кръвообръщението в човешкото тяло и рисува повърхностните съдове на рьцете, корема и гръдния кош.

Втората половина на XV век е епоха на велик преврат във всички области на човешкия живот. Началото на разцвета на анатомията след Средновековието е свързано с името Андера Везалий(1514-1564г). Той е роден в Брюксел, а медицинското си образование получава в Париж и след това Италия.

Още в началото на своята дейност той изпъква като реформатор на анатомията, като въвежда широко за основен метод и източник на познания, дисекцията на трупове. За него анатомията на човешкия труп е била средство за изучаване на живия човек. По-важните открития, които е направил са откриването на яйчниковите фоликули, установяването на пълна преграда между двете половини на сърцето.

Роден през 1514г. в Брюксел, в семейство, занимаващо се от няколко поколения с медицина, от ранна детска възраст учи гръцки и латински език, а на 14-годишна възраст постъпва в Льовенския университет. Там той първоначално започва да изучава изкуство, но през 1533г. заминава за Париж, където продължава семейната традиция. Учи медицина под ръководството на Жак Дюбоа (Якоб Силвий) и Жан Фернел, развива особен интерес към анатомията и често посещава “Гробището на невинните”, за да наблюдава и изследва кости.

През 1536г. се връща за кратко в Льовен, след което заминава за Венеция, а накрая пристига в Падуа, където учи за докторска степен, която получава на следващата година. От университета в Падуа му предлагат място на завеждащ катедра по Хиургия и Анатомия, което приема. Изнася съвместни лекции и в университети на други градове – Болония, Пиза.

Везалий прави няколко публикации – през 1538г. съставя шест големи илюстровани анатомични таблици под името “Tabulae Anatomicae Sex” , a на следващата година изготвя съвременно издание на наръчника на Гален “Institutiones Anatomicae”. През следващите години, поради интереса на един съдия към неговата работа, Андреа извършва многобройни дисекции върху труповете осъдени на смърт и екзекутирани затворници.

С този натрупан опит и с помощта на наетите от него художници, той пбликува голям брой илюстрации. През 1541г. Везалий обявява, че използваните по онова време в медицинското обучение и практика книги на Гален, всъщност са базарани на дисекции на маймуни, а не на хора. Като следствие от натупания чрез дисекции опит и големия брой публикувани илюстрации и диаграми, през 1543г. той съставя и издава седемтомно съчинение “De humani corporis fabrica”, изпълнено с рисунки и описания на човешката анатомия.

В своето произведение, той изложил откритията си, свързани с всички по – важни системи от органи в човешкото тяло. Някои от твърденията му доста се различавали от дотогава общоприетите теории на Гален.

По отношение на опорно – двигателната система, Везалий прави няколко открития: твърди, че мандибулата е една кост, а не две отделни; прави точно описание на вестибюла в предната част на темпоралната кост; доказва, че стернумът се състои от три, а не от седем части и потвърждава твърдението, че тибията и фибулата са по – малки от хумеруса. Андреа прави голям принос на учението по миология с рисунките си, наречени “мускулести мъже”, които са подкрепени с описания на залавните места и характерните движения на мускулите.

Той доказва съществуването на междукамерната преграда на сърцето, както и на митралната клапа, които му помагат в описанието на  кръвообращението. Везалий твърди, че систолата е в синхрон с артериалния пулс, потвърждава откритието на клапи в чернодробните вени, описва v. azygos, открива анастомозата между v. umbilicalis на плода и v.cava и обръща внимание на долната месентериална артерия и на хемороидните вени.

За сърцето, той смята, че не е “истински” мускул, тъй като съкращенията му са неволеви. Открива две пресърдия и две камери, като смята дясното предсърдие за продължение на двете (горна и долна) празни вени, а лявото – за продължение на белодробните вени.

Според Везалий нервите се делят на моторни и сетивни, а ставните лигаменти и сухожилията не са тяхна разновидност, както се е твурдяло дотогава. Той отрекъл и Аристотеловото твърдение, че нервите произлизали от сърцето, като защитавал тезата, че всъщност изхождат от мозъка. След като изследвал оптичния нерв, заключил, че нервите не са куи структури.

Като поправя твърденията си относно отделителната система от по – ранните си произведения, Везалий изразява мнение, че десният бъбрек е по-нискостоящият от двата, и че бъбреците филтрират кръв, а не урина. Той пръв дава точни описания на структури като апендикса, пилора на стомаха, медиастинума, плеврата, оментума и връзката му със стомаха, дебелото черво и слезката, и също така отрекъл съществуването на двурога матка.

Везалий е първият доктор, който предлага лечението на емпием (гнойни колекции) да става, чрез хирургичен дренаж. Той е родоначалникът на антропологията; насърчава студентите си да проверяват както собствените си открития, така и неговите, за да могат да добият най-добра представа за структурата на човешото тяло; вярва, че разумът и чувствата се намират в мозъка и нервите, а не в сърцето (според Аристотел); изучава много билки, с някои от които лекува и сифилис; насърчава провеждането на паралелни дисекции на животно и човек, за да могат студентите моментално да откриват приликите и разликите.

Основните способи на изследване в анатомията – дисекция и вивисекция, са познати на човечеството от около 4000 години насам. Въпреки че в началото са се практикували успоредно и двата метода, дисекциите са се наложили като морално и етично по – приемливият от тях.

Вивисекции на хора не са се извършвали често – освен данните за проведените от Херофил и Еразистрат изследвания, има само съмнения за състояли се дисекции на живи хора през средновековието и по времето на Втората Световна война. Много международни ораганизации се обявяват срещу вивисекциите на животни по време на обучението по медицина и по какувто и да било друг повод. В сравнение с това, дисекциите и аутопсиите на хора и животни винаги са били неизменна и необходима част от образованието на младите медицински кадри, още от дълбока древност до днес.