Проф. Джани Анджелини ще бъде един от гост-лекторите по време на Международния конгрес по медицински науки (ICMS 2017), който ще се проведе на 11-14 май 2017г. Той е водещ специалист в областта на кардиохирургията и е световно-признат учен със сериозен принос към напредъка в медицината като разработва нови и атравматични техники в кардиохирургията. Сферите му на интерес са свързани с кардиохирургия при деца и възрастни, ангиогенеза, регенеративна медицина и артериална тромбоза. Той е пионер в провеждането на т.нар. „beating-heart surgery“.

Освен хирург и изследовател, той има интересна биография и богат житейски опит, който ще вдъхнови студентите, младите лекари и изследователи по време на конгреса, където ще могат да се запознаят от близо с него и работата му.

Проф. Анджелини, разкажете ни малко повече за себе си.

Роден съм в малък град около Сиена, средновековен град в централна Тоскана, наречен Мурло. След като бях приключил с образованието си като…инженер, реших да преследвам кариера в медицината. Завърших университета в Сиена през 1979. Веднага щом завърших, заминах за Англия, за да науча английски език, тъй като въобще не го владеех. Там осъзнах, че Англия е най-доброто място да специализирам кардиохирургия.

След начално обучение по обща хирургия, бях приет в програмата по кардиоторакална хирургия в Кардиф, Уелс. След това прекарах една година в обучение в Ротердам, Холандия в Thoraxcenter, след което през 1989 бях назначен на първата си значима работа като консултант лектор в Шефилдския университет.

През 1992 година бях назначен като ръководител на Отделението по кардиохиругия в Бристол към British Heart Foundation, на която позиция съм и до днес. Също бях и ръководител на кардиохирургията към Imperial College London, позиция която отстъпих през Януари 2016.

Женен съм за момиче от Уелс. Тя е медицинска сестра, с която се запознах докато работех в Интензивното отделението по кардиология в Кардиф. Имаме три деца –  Джонатан е на 30 години, работи във финансова компания и е много умел музикант; Тимъти е на 28 и е лекар, но за сега не е съвсем сигурен каква точно специалност и кариера иска да преследва; най-малкият е Саймън, на 22 години, който в момента учи военни науки и международни отношения в King’s College London.

Разкажете ни повече за научната си работа и постижения.

Целта на моята научна работа винаги е била да открива недостатъците и усложненията, които се появяват в клиничната практика и да се придобие разбиране за механизмите, по които те се появяват, базирайки се на познанията на специалисти от предклиничните дисциплини.

Крайната цел е да се използват тези познания, за да се наложат научно-обосновани промени в използваните клинични техники и практики. Най-популярното ми проучване е върху патофизиологията и лечението на инсуфициенцията в следствие на направена присадка от вена сафена при байпас на коронарна артерия, разработването на извънпомпен коронарен байпас и проучвания в защита на миокарда и кардиопулмонален байпас при възрастни и при деца.

Напоследък водя проучвания за идентифициране на причините и начините за намаляване на кървенето и необходимостта от кръвопреливане, и как да се намали заболеваемостта и да се подобри лечението на пациенти, страдащи от постоперативна остра бъбречна недостатъчност.

Какъв е живота Ви като кардиохирург?

В момента работата ми е разделена между клиничната практика и науката. Работя като кардиохирург за възрастни, който изпълнява всички рутинни операции, както и спешни такива. През годините винаги съм се опитвал да разнообразявам тежката клинична работа с научна дейност.

Това е малко странна позиция, но в момента се чувствам много благодарен да имам възможността да работя съвместно с клиницисти от различни специалности, но и специалисти от предклиничните дисциплини като биохимия, фармакология, физиология, дори и инженери.

Може ли да ни опишете как успявате да балансирате научна кариера и работата като хирург?

Да се балансира изследователска дейност и хирургия не е никак лесно начинание. Като хирург е изключително лесно да се ангажираш все повече и повече с клинична работа, тъй като хирургът харесва да оперира.

Много по-лесно е да се извърши операция, отколкото да се напише проект или да се подготви предложение за грант, за да се съберат средства за осъществяването на проекта. Тайната е да се балансират двете дейности 50 на 50.

Какво Ви накара да се захванете с научна работа?

Бях въвлечен в научните среди на много ранен етап от моята медицинска кариера, като млад специализант.  Бях заинтересован в усложненията след хирургия.

Основната ми цел винаги е била да се опитвам да подобря ранните и по-късни резултати в кардиохирургията у деца и възрастни. Именно това са и областите, в които се развивам в последните 30 години.

Какво най-много Ви впечатлява в научната дейност?

Научната работа е изключителна с това, че позволява да се видят нещата от напълно различен ъгъл. Най-вече дава възможност да се изследват различните механизми, които водят до постоперативни усложнения и да се работи със специалисти и учени от най-различни области. Не виждам себе си като хирург през последните 30 години, ако нямах досег и до академичните среди.

Кой е най-запомнящия се момент в кариерата Ви като хирург и изследовател?

Харесва ми да вярвам, че съм допринесъл към подобряването на клиничните практики чрез науката си. Може би най-значимият ни проект  беше публикацията ни за изследването BACHAS в Lancet , което даде доказателства за ефективността на извън-помпен коронарен байпас.

Какво бихте посъветвали всички млади лекари и изследователи, които желаят да преминат по същия кариерен път?

Моят съвет към младите лекари и учени е винаги да имат голям ентусиазъм. Това, което ви трябва, за да постигнете кариера в клиничната или научната област е да сте ентусиазирани, любопитни, динамични, да можете да работите с хора от различни дисциплини и най-важното, да знаете, че не сте центъра на вселената.

Особено в най-ранния етап на вашата кариера, ако мога да направя аналог с Формула 1, няма да бъдете шофьора първоначално, най-много да сте този, който сменя гумите в бокса. Трябва да разберете, че е важно да се разбирате добре с хората, защото имено те са тези, които ще ви помогнат в по-нататъшното ви развитие в клиниката или науката.

Според Вас кои са най-важните качества, които хирургът изследовател трябва да притежава?

Има много качества, които трябва да имате като хирург и изследовател. Като хирург, трябва да сте сръчни и по-важното да имате добра практическа подготовка. Като изследовател, трябва да разбирате методите на изследванията.

И двете неща изискват време и не стават за един ден. Най-важните неща, които трябва да помните, освен ентусиазъм и любопитството, е да имате скромността на хора, които все още се учат и  нямат всички отговори. Затова, накратко – бъдете любопитни, бъдете добронамерени и скромни и готови да се вслушвате в хората и определено ще стигнете далеч.

Повече за проф. Анжелини можете да откриете ТУК:

http://icmsbg.org/speaker/prof-gianni-angelini/
http://www.bristol.ac.uk/cardiovascular/people/gianni-d-angelini/index.html https://www.bhf.org.uk/research/our-top-professors/professor-gianni-angelini

Очаквайте скоро още информация за останалите гост-лектори по време на ICMS 2017, както и невероятната научна програма на конгреса.

Не пропускайте да видите и официалното ПРОМО ВИДЕО на ICMS 2017: