Вчера в хотел Рамада, София приключи Втората национална хепатологична конференция, посветена на най-честите социално- значими заболявания на черния дроб – неалкохолната стеатозна болест (НАСБ) и алкохолната чернодробна болест (АЧБ). Събитието събра над 250 души от цялата страна. 

Специално за читателите на Medical News, председателят на Българското дружество по гастроентерология проф. Крум Кацаров сподели кои са новите тенденции в хепатологията, какво да очакваме при лечението на вирусните хепатити, атрактивна ли е специалността гастроентерология в България и къде сме ние спрямо колегите си от Европа.

Темите на настоящия конгрес са неалкохолна стеатозна чернодробна болест и алкохолна чернодробна болест. Кои са новостите за гастроентеролозите по отношение на диагностиката и лечението на тези две заболявания?

Новости практически няма, въпросът е че центърът се измести. Фокусът в хепатологията беше върху вирусните хепатити, там бяха проблемите, хепатит С и хепатит В. Това бяха и основните теми, които коментирахме, повечето конгреси бяха посветени на тях.

Неалкохолната и алкохолната чeрнодробна болест стояха встрани. Сега до голяма степен проблемът се реши – хепатит  С се лекува, а В така да се каже сме го озаптили – с новите медикаменти и заради ваксините, не го лекуваме, но го държим в прилични граници. С него нямаме проблеми дори при трансплантираните пациенти.

Фокусът се измести към заболявания, които са много чести и които досега не сме дооценявали, тъй като те се развиват бавно, не са чак толкова агресивни. Една част от случаите ги отдаваме на това, че хората са немарливи към себе си, не пазят диети, не лекуват добре диабета, което е съществено.

Така че фокусът се премести върху едни заболявания които винаги са съществували, винаги са били социално значими по своята същност. Тяхната прогресия в крайна сметка е същата – развива се цироза, при част от тях – хепатоцелуларен карцином.

Определено най-голямото постижение на хепатологията в последните години е безинтерфероновото лечение на хепатит С, за което вече има достатъчно натрупан опит, дори и в България. Реалистично ли е да вярваме, че в обозримо бъдеще хепатит С няма да бъде проблем за хепатолозите?
Хепатит С не е вече проблем от терапевтична гледна точка, вече има не един и два медикаменти. Проблемът остава епидемиологичен – първо, защото ние нямаме реалните клинични проучвания в България. Честотата  е извлечена от различни включително локални проучвания и ние нямаме реално мащабно клинично проучване за нашата страна.

Така че  организацията си остава като предизвикателство, а също и финансово-логистичният проблем – около 1 млн лева са необходими, за да се направи такова проучване, 10 000 души да се обхванат,  за да бъде то статистически значимо и да се знае – ние имаме едикаква си честота в едикой си регион.

Изводът е, че проблемът при хепатит С е епидемиологичен. Остава и проблемът как ще наблюдаваме тези хора, защото това, че сме ерадикирали вируса не означава, че не може да има други заболявания, че няма да се развие цироза и хепатоцелуларен карцином.

Независимо, че вируса реално вече го няма не е ясно какво е сторил той докато го е имало.

Тоест има въпроси, на които ще трябва да бъде отговорено в близките 20 години. Иначе чисто и само като лечение, нещата са много по-добри. Лично аз съм оптимист за развитието им.

Какви са новите тенденции при лечението на хепатит В?
Няма нови тенденции. Всичко което е имало да става е станало, поне от години. Резултатите са плод на едни константни усилия. Имаме медикаментите, имаме ваксинациите, които вече обхващат почти цялото население.

Наскоро четох статии и говорих с колеги от Африка, където там това все още съществува като чест проблем, но дори и там вече има спонсорирани от СЗО програми.

Второ – медикаментите, които ни позволяват този вирус да го държим така да се каже в сгънато състояние, тоест той да не се размножава. Когато правим PCR нуклеиновата киселина да е 0, тоест той да не се размножава, не представлява проблем и не се тласка напред развитието на хроничния хепатит.

Какво става обаче в генома, честотата на “Hbc Ag”?, това всъщност остава да се установява. Но чисто така в клиничен смисъл В-то е една овладяна и контролирана инфекция. Не я лекуваме, но я контролираме.

За втора поредна година на конференцията има сесия за млади гастроентеролози. Доколко е атрактивна като специалност гастроентерологията и спокоен ли сте за бъдещето й в България?

Много е атрактивна. Когато станах председател на дружеството бяхме около 300 човека на националната конференция, миналата година бяхме 550 човека. Не са се появили още 250 гастроентеролози, но очевидно е много атрактивна специалността, конгресите се посещават, посещават се и всички останали конгреси и мероприятия извън националния конгрес.

Има много хубав микс от специалности, събитията ни се посещават и от специалисти от други области. Ние станахме много агресивна специалност в хубавия смисъл на думата, инвазивна. Правим много инвазивни манипулации, които също представляват интерес, особено за хирурзите, с които работим рамо до рамо така да се каже.

Така че специалността става все по-атрактивна и съм абсолютно спокоен за нея. Дружеството също върви напред много добре и подразделенията, които то така да кажем пъпкува също се развиват добре. Участваме в определени международни инициативи.

Мисля че младите са ок в това отношение. Все повече нови и непознати лица виждам, което е добре.

Съпоставимо ли е нивото на българската хепатология с това в другите държави?
Не. Обективно не е. Няма как да е след като сега говорим за лечението на хепатит С. Пикът беше 2014 година и промените, които те имаха 2014 ние сега ги имаме две години по-късно.

Тоест изоставаме най-малко с две години. Хепатолозите, заради програмите, организирани от фирмите, сме запознати, лекували сме, но аз говоря за националното ниво. Все още работим по определени категории болни, които лекуваме с приоритет, а не би трябвало.

Би трябвало всички да могат да се лекуват. Но същото беше 2014-2015 и във Франция и в Австрия и навсякъде беше така, лекуваха тогава тези категории, но оттогава и това се изчисти. Така че ние сме малко назад, първо поради това, че държавата няма толкова пари, второ, чисто технологично, поради това, че трябва да се вложат пари в нови машини, ехографи и т.н..

Но това е въпрос на логистика и на пари, това не засяга самото познание. Да кажем също, че в София е на едно ниво, а другаде може да е на друго и т.н. Следваме върховите центрове, но това са по-скоро отделни центрове (всмисъл на отделни наши болници), масовото ниво, базисното ниво не е чак такова, че да кажем „ето, ние сме наравно“. За съжаление изоставаме и има къде да наваксваме. Въпрос на време и на желание да се вложат пари.

През ноември в Бостън се събраха над 10 000 лекари на срещата на Американската асоциация за изучаване на черния дроб. Кои бяха новостите в световно отношение?
Нямаше „новости“. Конгреса беше „равен“ този път, нямаше пикове. Пиковете бяха преди две години, когато излезе лечението на хепатит С, съобщаваше се и беше наистина един празник за хепатологията. Дори аз не вярвах, че ще го доживея това лечение.

То стана много бързо и беше абсолютна новост. В момента се върви по-полегато, коментират се и се обсъждат неща, които са до голяма степен ясни. Конгресът беше плавен, а не взривообразен, както преди 2 години.

Последно – какви активности планира дружеството през 2017?
Планираме и сме в разговори с европейската ендоскопска асоциация (ESGE) да подкрепи едно събитие, тоест да го направим международно. Вероятно ще има излъчване на ендоскопски манипулации „на живо“.

Може би ще бъде от лабораторията на Военна болница. Предвижда се за два дни да се мнаправят около 20-25 случая, от различна степен на ендоскопска тежест, като всичко ще се транслира на живо.

Половината ендоскописти ще бъдат българи, другата половина, някъде около 5 души, ще бъдат чужденци и то известни в Европа специалисти. В преговори сме за апаратурата само, която трябва да я доставят фирмите, които спонсорират събитието.

Така че ще стане интересно събитие, то ще е четвъртото подобно, те са много интересни, тъй като лайфа дава възможност да питаш, да гледаш, да ти бъде отговорено.

Чуждестранните лектори са много приятелски настроени – идват, обясняват, питат, може да се направят контакти, може да се отиде там, особено за младите това е важно.

Есента, може би началото на октомври, още не сме го измислили, ще проведем Националната конференция по гастроентерология в Пловдив. Там също се предвижда курс, подкрепен от европейска асоциация, само че от Европейската асоциация за изучаване на черен дроб (EASL). Мисля че ще бъде за хепатоцелуларни карцином.

Пак някъде през декември ще бъде и третата националната хепатологична конференция, така че следващата година ще е интересна.

Д-р Георги Попов, Medical News