Д-р Рени Андаросова е завършила МУ-Пловдив, има специалност по дерматология и венерология. Член е на БЛС, БДД и Сдружението на частно практикуващите дерматолози. Ето какво сподели тя за първия онлайн портал , посветен на –най честите автоимунни заболявания www.probudise.bg
Кои са най-честите автоимунни заболявания в областта на дерматологията?
Автоимунните заболявания в областта на дерматологията са свързани не само с чисто кожен проблем, а и с вътрешна патология. Заболяване, което е характерно с нарушаване на роговите структури на кожата, е например псориазисът, който е сериозен дерматологичен проблем и то в световен мащаб.
Автоимунни са и някои заболявания на съединителната тъкан като лупус, склеродермия, дерматомиозит и други. Някои ревматоидни заболявания също се характеризират с кожни проблеми. Често, когато говорим за диабет или за заболявания, свързани с щитовидната жлеза като Хашимото, те също са асоциирани с кожна патология.
Тоест, едно автоимунно заболяване, независимо дали касае конкретен орган или система, може да отключи друго такова и в този смисъл често намираме връзка между различни състояния – например между хашимото и алопеция ареата.
Има ли тенденцията за „подмладяване” на този тип заболявания?
Всеки човек в различна възраст може да бъде засегнат от автоимунно заболяване. Витилиго например се наблюдава както в най-ранна детска възраст, така и при възрастни хора. Псориазисът също може да бъде отключен в детството. Стресът и напрежението, на които сме подложени всички в ежедневието си, също са причина за голяма част от патологиите в дерматологията, както и за поява на рецидив или влошаване на вече открито заболяване.
Изяснена ли е причината за възникването на автоимунните заболявания или те все още са предизвикателство за медицината?
Медицината е една от най-динамично развиващите се науки, защото ежедневно се откриват причини за възникването на дадени заболявания, което разбира се и много важно за тяхната диагностика и лечение.
В този смисъл пред нас наистина има предизвикателства за търсене на причини – те може да са както от генетичен характер, така и свързани с банални нарушения в хранителната диета, несъвместимост на лекарства и други. От съществено значение е да се избере и най-правилния за конкретния пациент метод на диагностика, защото от това зависи и успеха на терапията.
Къде е мястото на биологичната терапия в лечението на автоимунните заболявания?
Биологичната терапия е новост за България, но не и в европейски и световен мащаб. В рамките на десетина година вече имаме опита да лекуваме с нов клас медикаменти, които действително дават много добър резултат и са с много добра поносимост от пациенти, които са с различни автоимунни заболявания, включително и кожни такива.
От две години можем да изписваме биологична терапия при заболяването псориазис. Колегите ревматолози започнаха да прилагат тази терапия при псориатичния артрит преди около осем години. Това е скъпоструващо лечение и е положителна стъпка от страна на Здравната каса, че успява да го подсигури за българските пациенти.
Защо тази терапия е шанс за лечение на подобни състояния?
За нас лекарите тя е едно революционно лечение, което дава много по-добро качество на живот. Болните от псориазис, които имат заболяването си от години, в рамките на първите шест до девет месеца от терапията получават редуциране в голям процент на плаките по кожата, а понякога и пълно изчезване.
С нея правим и профилактика на усложненията на псориазиса, тоест развитието на артрит, сърдечно-съдова патология, метаболитен синдром и други.
Тази терапия облекчава изключително и грижите за лечение, защото формата на прилагане на медикаментите е инжекционна и тя се прилага през две седмици, а не ежедневно.
От голяма важност е правилното съхраняване на препарата, както и поставянето му. След обучение от страна медицински персонал обаче голяма част от пациентите се научават да го прилагат сами.
Не трябва да се пропуска фактът, че изискванията за биологично лечение са изключително сериозни и не всеки пациент е подходящ за него. Важно е и лабораторното проследяване на кръвните показатели според изискванията на касата, защото изписването на медикаментите е с протокол.
Какво е вашето послание към хората, диагностицирани с псориазис, както и към останалите, които виждат човек с такъв проблем, но не знаят как да реагират?
На първо място искам да подчертая, че заболяването псориазис не е заразна болест. В ¾ от случаите, когато се види човек с подобен проблем, се смята, че състоянието му е заразно и останалите хора го изолират, което естествено повлиява негативно на емоционалния статус, социални контакти, включително учебната и професионална реализация на болния.
Всеки човек има различни фази на това състояние, различно засягане на кожата и поради тази причина, там където това е по-сериозно видимо, е важно кожата да поддържа с различни локални продукти. Разбира се, спрямо преценката на лекуващия лекар се препоръчват и различни физиотерапевтични процедури, слънчеви облъчвания, хранителен режим.
Доказано е, че злоупотребата с алкохол, животински мазнини, пикантни, люти храни, стресът и напрежението могат да доведат до пристъп или поява на рецидив, ако кожата е била в добро състояние. Важно е и предпазването от инфекции.
Всички тези съвети, които ние лекарите даваме, е с цел кожата да се лекува допълнително, за да може терапията да е комплексна и да има клинично повлияване в голям процент. Когато говорим за биологична терапия е много важно също пациентите да имат добра документираност на прилаганото до момента лечение и консултации през годините, за да се прецени дали покриват необходимите критерии за това модерно лечение.
За повече информация за най – честите автоимунни заболявания посетете www.probudise.bg