Според британско проучване, въпреки че при пациентите на лечение с инхибитори на протонната помпа има повишен риск за дефицит на микроелементи, клиницистите рядко обръщат внимание на това.
„Това е наистина стряскащо”, заяви д-р Тарек ел Менабави от болница Барнет в Лондон.
„Имаме пациенти, които не са били проследявани от близо 10 години, а при половината не е провеждано серумно изследване на микроелементите.”
Данните са представени по време на Европейската седмица на гастроентеролозите във Виена.
Въпреки сравнително добрия профил на безопасност, употребата на PPI се асоцира с наличие на инфекция с Clostridium difficile и с недостиг на микроелементи.
Изследователите проследяват електронните здравни досиета на общо 41 пациенти с Баретов хранопровод на дългосрочна терапия с PPI за да видят дали нивата на B₁₂,феритин и магнезии изобщо са били тествани. Кохортата включва 27 мъже и 14 жени.
Плазмената концентрация на микроелементи на 20 (48.8%) от пациентите не е била тествана през последните 5 години, само един пациент е проследяван за техните нива през последните 12 месеца. При шестима от болните (14.6%) се диагностицира дефицит на микроелементите в рутинни кръвни изследвания (B₁₂,феритин, фолати, фосфати).
Серумните нива на магнезия не са били проследявани за предходната година при 38 пациенти (92.7%), а никога не са били тествани при други 15 от тях (36.6%).
Серумните B₁₂ и феритин не са били проследявани за същия период при 32 пациенти (78.1%), а също така не са били изследвани при други девет (21.5%).
Средните нива на магнезий при участниците са на долната граница, а средните стойности на феритина са нормални. Има един случай на B₁₂, докато средните стойности са нормални.
Литературните данни свидетелстват за „сериозни” усложнения в резултат от микроелементен дефицит след употреба на PPI, казва д-р Менабави, посочвайки припадъци и аритмии като последствие от хипомагнезиемията.
Имайки предвид широката употреба на тази група медикаменти, учените стигат до заключението, че „се налага по-подробно проучване на връзката между PPI и плазмените нива на микроелементите.
„Трудно е да се направят сигурни заключения имайки предвид малкия мащаб на проучването”, е основният извод на учените, които изтъкват, че много малка част от пациентите биват проследявани за тези показатели, поради липсата на ясни препоръки за това.
