Скандални репортажи на предаването „Господари на ефира“, в които се твърди, че пациенти са оперирани ненужно в КОЦ-Пловдив, като дори без необходимост са отстранявани техни органи, предизвика бурни реакции в лекарското съсловие. 

ТОВА ли е нашето бъдеще?!? Хората без медицинско образование няма как да разберат повече от изливащата се омраза и обвинения, които се разпространяват главно в една, единствена медия срещу лекарите.

Повтарят се изрази като ‘‘Злокобна болница‘‘, ‘‘Садисти‘‘ и „Касапи‘‘. Така ли ще ни наричат и нас след 20 години? За това ли решихме да останем в България? Няма студент по медицина, който да не владее поне 2 чужди езика. С каква цел, щом няма да заминава в чужбина?

Отговорът е прост, лично за мен : За да изучим новостите по света и да ги приложим в България. И в крайна сметка, за това ли? За да ни сочат с пръст утре и да ни наричат от медийните душмани, д-р Менгеле?

Нека внеса малко яснота относно злокобните репортажи на медиите. От седмица се върти клип на жена, която повтаря, че е осакатена. По нейни думи това се е случило преди година.

Оказва се, че същата пациентка (‘‘неодоволна‘‘ от Комплексния онкологичен център в Пловдив ) е дошла отново преди 3 МЕСЕЦА по СВОЕ желание, за да бъде оперирана от същия вид тумор в областта на извършената радикална операция (което говори за агресивен растеж и злокачествени характеристики на рецидивиращата формация).

НЕ Е ЛИ СТРАННО, АКО НЕ СИ ДОВОЛЕН ОТ 1 ОТ 100-те болници в Пловдив да се върнеш отново в нея? Нещата не приключват до тук. В седмицата, в която се излъчват отвратителните клипове (преди 2 седмици), тя води и сина си в същата болница, за да бъде лекуван.

В същият ден, тя пише писмо до МЕДИЦИНСКИЯ ОДИТ, в което разказва за това, че е била притеснявана от адвокати и журналисти, за да започнат своята офанзива. Дали са й пари на гарата, за да вземе препаратите, да ги даде на въпросните адвокати и те да ги занесат в София за ревизия, а след това с полученият резултат са я подтиквали да съди докторите, което тя е отказала.

В същото това писмо, тя разказва за нежеланието си видеото с нея да се публикува и че е МНОГО БЛАГОДАРНА на лекаря от КОМПЛЕКСНИЯ ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР В ПЛОВДИВ за вниманието, лечението и всичко, което е направил за нея.

През КОЦ – Пловдив, годишно минават 50 000 пациента. Колко положителни мнения чухте в родния ефир, 1-2? Случайност? Не мисля? Жалко е, че българският журналистика, не е журналистика. Предавания водят хулигански, ОРЯЗАНИ репортажи с цел по-голям СЕИР. Кой не обича сеира ?

В следващите няколко дни ще бъдете свидетели на изключително грубо, хамалско и невъзпитано отношение на поредния репортер към лекари. Това е ОТНОШЕНИЕТО, което всички ние ще бъдем принудени да приемаме за нормално утре. Никой не е застрахован от СВОБОДИЯТА НА СЛОВОТО.

Хирурзите повтарят едно и също, но няма кой да ги чуе, а това, което говорят се изрязва от кадър. Става въпрос за МЕДИЕН ПРОИЗВОЛ.

Операцията мастектомия (премахване на гърдата) се извършва по строго определени показания и най-важното – ДИГАГНОЗАТА НА ПАТОАНАТОМА, която се поставя веднага след като хирургът извърши биопсия (вземе част или целият тумор) по време на операцията.

В завизимост от това дали, ПАТОЛОГЪТ определи туморът като злокачествен или доброкачествен, се преценява, дали хирургът да махне или запази гърдата.

За конкретния случай, всички направени изледвания (мамографско/ехографско изследване, големина на тумора) и определената от патолога злокачествена диагноза , се извършва съответната интервенция.В случаят тя е премахната, защото патологът е поставил диагноза инвазивен дуктален карцином.

По-късно трайният препарат на патолога е бил изпратен до 3-ма независими патолози, които поставят различни диганози и заключават трудното класифициране на тумора. След желание на КОЦ Пловдив се прави още по-точно изледване – имунохистохимия в Медицински университет – Пловдив, което отново дава различен резултат, констатирайки много рядък агресивен доброкачествен тумор БЕЗ КАПСУЛА и инвазивен растеж (които, в повечето случаи е признак на злокачественост).

Надявам се след всичко, което написах, разбирате, че става въпрос за труден за решение казус, в който хирурзите са несправедливо обвинявани. Всичко това го казаха и лекарите на пресконференцията преди няколко дни, но нямаше кой да я излъчи цялата, за да разберете истината. Случайност? Не мисля.

Насълзиха ми се очите на пресконференцията, докато слушах как пациентите плачат пред камера и се молят на тези медийни душмани да спрат да тормозят техните спасители.

Надявам се публикацията ми достигне възможно повече хора.

Днес са те, утре сме ние. Насаждането на омраза, физическия и психическия тормоз към лекарите са престъпления, но кой ще ги накаже? Въпросът ми е: ТОВА ли е НАШЕТО БЪДЕЩЕ?

Това е страница „Заедно в защита на леакрите“, в която всеки, който се чувства съпричастен, може да участва – https://www.facebook.com/events/1711774639141311/