Според ретроспективно проучване диабетът и артериалната хипертония са самостоятелни рискови факори по отношение на развитието на хепатоцелуларен карцином, дори при липсата на чернодробна цироза, или пък са причини за нейното развитие.

Това повдига въпроса дали трябва да проследяваме за злокачественото заболяване пациенти с безвкусен диабет и хипертония и дали това е оправдано от финансова гледна точка, пита д-р Алисън Касмари от медицинския център Пен Стейт Хърши в Пенсилвания. 

Предишни изследвания повдигат хипотезата, че диабетът увеличава риска от хепатоцелуларен карцином, което дава основание на д-р Касмари и екипа й да проверят дали други компоненти на метаболитния синдром имат същия ефект. 

Резултатите от тестовете са представени на годишната среща на Американския гастроентерологичен колеж през 2015г. 

Учените проследяват ретроспективно 17 446 пациенти с хепатоцелуларен карцином, диагностицирани в периода между 2008 и 2012г. и регистрирани в официална база данни.

Крайната кохорта на изследването се състои от 7473 пациенти след изключване на всички болни с подлежащи състояния като чернодробна цироза, хепатит В, алхоколен хепатит, мастна дистрофия на черния дроб, както и тези с наследствени или автоимунни заболявания. 

Учените откриват че диабетът е причина за развитие на хепатоцелуларен карцином (отношение на шансовете [OR] 1.353), както и артериалната хипертония (OR, 1.229) и хепатит С (OR, 2.102).

Обратно, хиперлипидемията изглежда е протективен фактор, възпрепятстващ развитието на злокачественото новообразувание (OR, 0.885).

Освен това има значима връзка между някои противодиабетни медикаменти като инсулина и повишения риск от развитие на хепатоцелуларен карцином(OR, 1.640). При други препарати обаче, като например метформина, се наблюдава значително понижен риск (OR, 0.706).

Чрез последващи анализи, изследователите доказват четирикратно увеличение на риска за поява на хепатоцелуларен карцином при коморбидни пациенти с диабет, артериална хипертония и хепатит С(OR, 4.580), както и при болните само от диабет и артериална хипертония едновременно(OR, 3.399).

Рисковете също са повишени при пациенти с комбинация от диабет, хиперлипидемия и хепатит С(OR, 2.319), както и при тези с диабет и хиперлипидемия.

Д-р Касмари изтъква факта, че пациентите са сравнително млади (от 16 до 64 годишна възраст), което би довело до допълнителни преизчисления при сравнение с данни от други проучвания. 

Освен това, екипътот изследователи не е предвидил затлъстяването като променлива в експеримента, защото не представлява честа самостоятелна диагноза. 

Откритието, че някои противодиабетни медикаменти са опасни, а други са протективни по отношение на развитието на хепатоцелуларен карцином е интригуващо, заяви д-р Джон Салтзман от Women’s Hospital в Бостън. 

„Диабетът и артериалната хипертония бяха рискови фактори за развитието на чернодробен карцином, но не съм сигурен, че разбрах ролята на хипетонията”, заяви той и допълни:

„Тези рискове подлежат ли на промяна? Ако имаме пациент и с двете състояния и ги лекуваме, това ще намали ли риска?”