Днес, 10 октомври е Световният ден на психичното здраве. За първи път поводът се отбелязва през 1992 година като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, в която членуват организации и лица от 112 страни от цял свят.
Тя е акредитирана за консултант на ООН и работи в тясно сътрудничество със СЗО, ЮНЕСКО, Върховния комисариат на ООН за бежанците /ВКБООН/, Европейската комисия по правата на човека, Международната организация по труда /МОТ/ и др.
Отбелязването на 10 oктомври като Световен ден на психичното здраве цели да насочи вниманието на обществото към психичните проблеми и предизвика обществени дискусии, свързани с превенцията и лечението на психичните заболявания.
У нас тревожните разстройства са най-често срещаният психичен проблем. Засегнати от тях са 11,4% от населението у нас, сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи.
Над 6% от българите страдат от разстройства на настроението като депресии и афективни състояния. 3,3% от нашенците злоупотребяват с различни вещества, което също се нарежда сред сериозните психични проблеми.
Най-рисковата възраст за поява на тежки депресии е между 20 и 34 години, като по-често застигнати са жените. Дамите обаче и по-често търсят професионална помощ за проблема си, отбелязват от НЦОЗА.
Основни причини, водещи до психическите разстройства, са стресът в ежедневието и особеностите в начина на живот. Влияние оказват и социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност, културните особености, поясняват от центъра.
Сред първите симптоми за наличието на проблеми са безсънието, честата умора, лошото настроение, раздразнителността. В случай, че човек ги забележи, трябва да потърси медицинска помощ при психиатър, психотерапевт, психолог, съветват от НЦОЗА.
От Центъра за обществено здраве отбелязват, че за съжаление съществуващата стигма към психиатричната помощ и психиатричните проблеми пречат за тяхната ранна диагностика и лечение.
През настоящата година темата на Световния ден на психичното здраве, определена от СЗО, е свързана с оказването на психологическа първа помощ по време на кризи и нейната роля за опазване на достойнството на пострадалите хора, съобщават още от НЦОЗА.
Според данни на Световната здравна организация в момента тежки конфликти в много страни съсипват живота на повече от 100 милиона жени, мъже, момичета и момчета. Повече от 60 милиона души са разселени на различни места, което представлява и най-големият брой хора от Втората световна война насам.
Лицата, попаднали в кризисни ситуации, са още по-уязвими по отношение на стреса, употребата на психоактивни вещества, социалните нужди и често изпитват нарушения в социалното функциониране, поясняват експертите на СЗО.
Първоначалната психологическа помощ най-често оказват екипите на спешна помощ в случай на пътно-транспортни злополуки, полицейските служби при въоръжени грабежи, медицинският персонал в случай на физически травми, учителите, когато събитията са в училище, администрациите при хората, търсещи убежище и т.н., отчитат от СЗО.
Много от тях се отнасят с топлота и подкрепа към хората, току-що преживели кризисно събитие. Други обаче изпитват дискомфорт от емоционалния стрес на оцелелите и буквално се вцепеняват. Поради тази причина понякога емоционалният стрес напълно се пренебрегва, като дори има и случаи, при които екипите на различните служби, бързайки да свършат задълженията си, без умисъл потъпкват човешкото достойнство на лица в криза.
В някои страни психологическата първа помощ е включена в разработена готовност за реакция по време на бедствия. СЗО обаче препоръчва националните власти, отговорни за управление на бедствията, да разгледат възможността за готови екипи, които да пътуват до засегнатите от бедствие райони.
Психологическата първа помощ може да бъде бъде включена в обучението на лицата, които поемат грижите за оцелелите след травма, като част от ежедневната им работа. Такива са например пожарникарите, полицаите, здравният персонал в спешните звена, хуманитарните работници.
