„След три десетилетия борба с хроничния вирусен хепатит С, с новите терапии се постига над 95 % излекуване“.
С тези думи проф. Крум Кацаров, председател на Българското дружество по гастроентерология, откри сaтeлитния симпозиум в рамките на Националната конференция по Гастроентерология с международно участие, състояла се в к.к. Златни пясъци, гр. Варна.
Той поясни, че това се постига посредством високоефективни медикаменти, които се прилагат при нелекувани пациенти, при лекувани, но неотговорили на лечението болни, както и при такива с чернодробна цироза. Терапията е изцяло перорална, което осигурява добро придържане към лечението и добър профил на безопасност.
Специален гост на симпозиума беше проф. Ашли Браун, консултатнт по хепатология в St. Mary’s and Hammersmith Hospitals, Лондон, и почетен преподавател в Imperial College London.
Основният въпрос, който д-р Браун засегна бе – съществува ли разлика между резултатите от проведените клинични проучвания и реалната клинична практика относно ефективността на новите безинтерферонови режими.
Световноизвестният хепатолог припомни накратко механизма на действие на директно действащите антивирусни агента (DDA), блокиращи отделни точки на вирусната репликация, което дава възможност за трайна ерадикация на вируса.
Д-р Браун назова дoминиращия в България генотип 1b като „лесен генотип“, предивд възможностите на новите безинтерферонови режими.
Той представи три клинични случая от своята практика, при които e постигнато ефективно лечение при пациенти с HCV генотип 1 с нова безинтерферонова терапия за хепатит С, което съответства и на резултатите от проведените клинични пручвания.
Първият случай представен от проф. Браун бе за 67-годишна жена, употребявала интравенозни наркотици в миналото, но към момента без данни за чернодробна цироза, с високостепенна виремия, при която успешно е приложен безинтерферонвият режим.
Вторият представен случай разглежда мъж с чернодробна цироза, неповлиял се от стандартна терапия с интерферон. Пациентът употребява редовно алкохол, има и придружаващи рискови фактори – захарен диабет II тип, затлъстяване, повишени липиди в кръвта, тютюнопушене. Болният е с генотип 1b, портална хипертония и високостепенна виремия.
При него също е приложено успешно безинтерфероново лечение с постигане на траен вирусологичен отговор. Проф. Браун сподели, че можем да излекуваме хепатит С на пациентите, но не можем да ги накараме да се откажат от вредните си навици, визирайки своя пациент, който продължава алкохолната консумация.
Особено внимание се обърна на потенциала за лекарствени взаимодействия на директно действащите агенти, което е от изключително значение за ефективността и безопастността на лечението. Беше препоръчан сайт (http://www.hep-druginteractions.org), на които могат да се проверят потенциалните взаимодействия. Препоръките са медикаментът, с който взаимодействат DDA, по възможност да се спре, да се редуцира дозата му или да се замени с друг.
Последният клиничен случай, който д-р Браун представи, касае мъж с хронично бъбречно заболяване на хемодиализа, преживял бъбречна трансплантация, но впоследстве отхрърлил трансплантанта. Лекуван в миналото неуспешно с интерферон и ниска доза рибавирин поради тежък анемичен синдром, като лечението е преустановено на 12-та седмица.
На пациентът предстои нова бъбречна трансплантация, затова целта на д-р Браун е ерадикация на HCV преди трансплантацията. Пациентът няма данни за цироза от проведените изследвания.
На финала проф. Браун обобщи, че след изминатия дълъг път в опита за лечение на HCV с недобри резултати и лош толеранс, настъпи истински ренесанс с наличните ефективни безинтерферонови режими. Вече е възможно успешно лечение на хроничния вирусен С хепатит при нелекувани, лекувани, но неотговорили на конвенционалното лечение или релапсирали пациенти с или без чернодробна цироза, а дори и с напреднало бъбречно заболяване.
Д-р Мирослава Виткова, Medical News
