Проф. Вихра Миланова, ректор на Медицинския университет-София и национален консултант по психиатрия, даде следното интервю за в. „24 часа”:

– Проф. Миланова, темата за самоубийствата отново е в центъра на общественото внимание. Вярно ли е впечатлението, че те се увеличават в последните години?

– Няма статистика. Води се такава, но далеч не представя истинската картина. На моменти наистина има струпване на случаи. Като че ли са налице повече от по-сериозните опити за самоубийство – чрез хвърляне от висок етаж, хвърляне под влак, метро, под превозни средства, с огнестрелно оръжие. Те са по-тежки, по-често се стига до смърт или сериозни увреждания. 

Да, опитите за самоубийство чрез поглъщане на лекарства и сега са водещи по брой, но по-рядко са успешни. В повечето случаи става дума за хора с депресия и други психични проблеми. Лекарствата са променени също – тези, които изписваме сега, са по-малко токсични, и опитите за самоубийство с тях нямат фатален изход.

Има и друга особеност – сега тези случаи се огласяват много повече. От една страна, те не могат да не се съобщават. От друга обаче, прекаленото акцентиране върху тях индуцира нови опити за самоубийство. Затова трябва да има баланс.

– С какво да помогнат околните, ако забележат близък с депресия?

– Депресията е лечимо състояние и не е срамно да се потърси помощ. Много хора още се притесняват, че лекарствата за депресия водят до зависимост – няма такава опасност. Човек, който се е променил, няма тонус, потиснат е, отпаднал, отслабва, губи интерес към обичайните неща в работата и личния живот, се нуждае от помощ. Околните трябва да му помогнат да се консултира с психиатър, който оценява състоянието, да изпише лекарства, ако са нужни, а лечението после може да е комплексно – с психолог.

– Скоро бяхте избрана за ректор на най-стария медицински университет у нас. Кои са най-важните ви цели на този пост?

– Най-важното е да излизат по-конкурентоспособни лекари, по-справящи се в практиката. Освен че мнозина излизат от България, оставащите тук също трябва да имат умения и да бъдат достатъчно борбени, за да си намерят подходящото място. Това означава да има съвременни програми, преподаватели и условия на обучение. Сред медицинските университети се вижда сериозна конкуренция.

– Помага ли това съревнование?

– О, да. Въпреки че аз казвам, че ние сме най-добри. Много е важно да се участва в големи международни проекти и това да става още от етап студенти, не след дипломиране. Тук сме длъжници на студентите.Ще направим всичко да осигурим стипендии и финансиране за изявени студенти, които искат да участват в международни научни събития. 

Големият конгрес, проведен от асоциацията на студентите по медицина през май, беше изключително успешен проект. Това трябва да се разширява и самите те да имат възможност да ходят в чужбина. Какво точно ще включва финансирането? Таксата за участие, пътните, разходите за хотел. За първи път университет ще прави това. Надяваме се, че от новата учебна година ще имат възможност да кандидатстват. За целта трябва студентът да покаже, че има доклад или постер – че е в програмата на форума като активен участник. Друга важна стъпка е намерението ни да увеличим средствата за проекти от бюджета на университета.

– Оптимистка ли сте за младите, на които преподавате?

– Приятно съм изненадана от факта, че има много млади хора, които искат да учат и да се реализират, блестящи студенти. Друг въпрос е ние какво им предлагаме.

– Имате предвид такива, които не бързат веднага за чужбина?

– Намират се и такива, въпреки че ние много не им даваме възможности. По новата наредба болниците са длъжни да наемат специализантите на трудов договор, като им плащат заплатите, а те нямат пари. Нужно е поне половината средства да се осигуряват от министерството. Докторантите също увиснаха. Писахме предложения времето на докторантурата да се признава за специализация, без да им плащат заплата. Те имат стипендия. 

Сега, докато са докторанти, не им върви специализацията. Ако имаш една специалност и искаш втора, трябва да напуснеш мястото си и да идеш в другата специалност. Един докторант писа до МЗ, ние го подкрепихме и той получи негативен отговор. Надявам се на подкрепа от страна на останалите ректори, за да се реши проблемът с редовната специализация и докторантурите, който засяга особено клиничните специалности. Тази година кандидатите са двойно по-малко от миналата година.

– Веднага след избора на ректор обявихте, че ще работите за привличане на гостуващи преподаватели от чужбина.

– Много е важно това да стане. Вече се оформя списък с възможни кандидати, някои дават положителен отговор. Става дума за изявени имена, чрез които да се отвори университетът към световната наука. Това са предимно чужденци, но голяма част са успели българи в чужбина, които с готовност искат да се изявяват тук. Има хора от Европа, САЩ, Канада, даже от Австралия.

– Какво ги мотивира да дойдат? Не са парите?

– О, не, тук не можем да им платим подобаващо, не търсят това. По-скоро искат да дадат нещо от себе си, да допринесат.

– Къде е мястото на университетските болници в реформиращата се здравна система?

– Те трябва да имат друг статут – не само да са финансирани по друг начин, но и да са подкрепяни. Да не се увеличават непрекъснато, да не са търговски дружества. Те имат съвсем друго, национално значение – и като лечение на най-трудните случаи, и като възпроизводство на медицинските кадри. Получава се така, че държавата произвежда кадри и в един момент те си тръгват, за нея не остава.

– Във вашата област – психиатрията, има ли позитивно развитие в последните години? Изграждат ли се толкова нужните дневни центрове за психично болни?

– Не. Психиатрията не е приоритет. По програма ФАР съвместно със социалното министерство бяха направени няколко центъра. В провинцията оцеляха някои, в София – не. Според мен медицинското обучение изпреварва обслужването в здравеопазването. Системата не предлага възможности и не поема изградените с такива усилия и средства кадри. Затова и повечето завършват и веднага заминават. 

В чужбина обаче какво се получава – осигуряват работно място, специализация, добър бит и толкова. Там са с ограничени възможности за научно и кариерно развитие. И точно това искам да кажа на младите: по-добре развитие в България, защото има потенциал, отколкото добро съществуване в чужбина. В повечето специалности у нас има добри възможности за растеж, стига самите млади лекари да искат. Несравнимо по-добри спрямо възможностите във Франция, Великобритания, дори Германия – там е много по-трудно да израснеш и още по-трудно ще става.