Работна група на здравното министерство е подготвила проект за промяна на лекарствения закон, с който се слага лимит на броя на аптеките у нас, съобщиха от Асоциацията на собственици на аптеки. Те разполагат с предложения за текстове, които все още не са одобрени от здравния министър.

В проекта е заложено между аптеките да се намират на известно разстояние една от друга и броят им в дадено населено място да зависи от броя на жителите.

Председателят на АСА Николай Костов определи промените като скандални и съобщи, че собствениците на аптеки ще сезират по този повод министъра на здравеопазването, Комисията за защита на конкуренцията, Народното събрание и Европейската комисия.

Костов е на мнение, че целта на проекта не е да защити интересите на пациентите, а на уплашената от конкуренцията съсловна организация на фармацевтите. Според него тези правила се въвеждат под претекста да могат да се отварят повече аптеки в малките населени места, където сега няма такива обекти.
 
Идеята на проекта на работната група е нуждата на населението от аптеки да се предвижда на териториален принцип от Национална аптечна карта.

В комисията, формулираща аптечната карта, ще участват управителят на НЗОК, председателят на Националния съвет по цените, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, председателят на Националното сдружение на общините, представител на пациентите, двама представители на МЗ, както и трима на Българския фармацевтичен съюз.

Броят на аптеките се изчислява от Експертен съвет по търговия на дребно с лекарства по методика от ИАЛ, утвърдена от министъра. Съветът ще има правомощието да откаже издаването на лиценз на аптека, ако броят на вече съществуващите в населеното място превишава необходимия за населението или пък аптеката не е на допустимото разстояние от конкурентен обект.

В отговор на нововъведенията, Николай Костов коментира:“Ако тези средновековни регулации бъдат одобрени, това представлява легализирано през държавата картелно споразумение – представете си как ще реагира Комисията за защита на конкуренцията, ако се съберем и решим да не откриваме аптеки по-близо от 200-300 метра един от друг“.

„Ако кажем, че в София и Пловдив има достатъчно аптеки и няма да откриваме нови, това също е картелно споразумение. Проектът е направен така, че да не защитава интересите на потребителите“, добави той.

Костов вижда доказателство за тезата си в броя представители на съсловната организация, които ще участват при вземането на решения. БФС членува задължително, но представлява основно интересите на собствениците на по една аптека и е логично да предлага проекти, които биха потиснали конкуренцията.

Според Костов става въпрос за конфликт на интереси, тъй като членовете от страна на БФС притежават аптеки и същевременно ще преценяват койможе да отваря нова, и то в няколко вида комисии и съвети.

От своя страна, проф. Илко Гетов, председател на БФС каза, че МЗ не е поставило за обществено обсъждане такъв проект и няма заповед на министъра, в която представители на БФС д участват в работните групи по този законопроект.

„Идеята за аптечна карта е още от 2013 г., ние сме поставили този въпрос с цел подобряване на достъпността и каквито и да са вариантите й, тя няма да бъде ограничаваща от гледна точка на съществуващите аптеки“, коментира проф. Гетов.

Собствениците на аптеки смятат, проектът изглежда социален, но само привидно.
„Опаковката му казва – ще забраним новите аптеки в големите градове и по този начин ще стимулираме отварянето им в малките населени места. Тези две действия обаче нямат пряка връзка“, смята Костов.

Според Красимир Славчев, заместник-председател на АСА, в България има над 5000 населени места, като около 2000 са с население под 1000 души. В тях живеят 1.1 млн. души и наистина доставянето на медикаменти е трудно, но законът не дава решение как да се стимулират повече фармацевти да отворят аптеки в малките населени места.

В момента у нас има около 4000 аптеки, като половината от тях работят с НЗОК. Преди 25 години в страната е имало 1800 аптеки, като работата на тези в по-големите села е била субсидирана от държавата.

„В проекта не е посочено на колко души население ще се полага една аптека, нито на колко метра трябва да са аптеките. Може да се окаже, че съществуващите аптеки в тези общини са достатъчни и една нова модерна аптека да не може да стъпи там, защото вече има аптеки“, отбеляза Красимир Славчев.

Проблемът с недостига на аптеки в малките населени места може да се реши и като законът позволи отварянето на филиали в селата на аптеки от най-близкото населено място

Например, ако в селото всяка седмица идва медик, с него да пристига и фармацевт или помощник-фармацевт, който да изпълни рецептите, а аптеката да работи на непълен работен ден няколко дни в седмицата.

_____________________________________________________________________

Регистрирайте си профил в Medical News и публикувайте собствени статии ТУК.  Вече сами можете да създавате медицински новини!

Споделете собственото си мнение, коментари и размисли; разкажете истории свързани със света на здравеопазването, медицината, фармацията или стоматологията. Публикувайте и Ваши клинични случаи, оригинални статии, обзорни статии, клинични снимки с въпроси към тях и др.